Д-Р ПЛАНИНСКИ (вметва): — Да попита с колко хора и с колко пушки разполагаме.
ИКОНОМОВ (продължава): — … да разпореди накъде да се отправим ние и що да вършим, ами са се задоволили с една устна приказка, дори ей толкав знак не е пратен, колкото да знаем, че туй не е хвърчаща дума, а заповед на единно и върховно началство?
НЕНО БРАДАТА (неуверено): — Михал комай ще излезе прав за учените глави…
БЯЛ ДИМИТЪР (кисело): — Друго, даскале? Нали думаше, че „едно-две“ неща те смущавали. Кое е „две“-то?
ИКОНОМОВ: — Ами да речем подготовката ни. Колко войници можем да вдигнем ние? Десетмината, които сме тука? И още толкова или още пет пъти по толкова? С петдесет души ли ще завардим Котленския проход и Демир капия? Пък нали войната не е само да се вардят проходите, а трябва да се преминава и в напад? Със същите петдесет души ли ще поемем към Цариград, за да изритаме Абдул Азиза от сараите му?
КОНДЮ: — Абе, даскале, защо не си го признаеш, че те е шупе?
ИКОНОМОВ (за пръв път повишава глас): — А защо да не ме е шупе? Онзи, който залага живота си, следва да знае, защо го прави. Кажете ми, ама с пълна сигурност ми го кажете, че умра ли аз, свободата ще дойде, и кълна се в Бога, ще отида посред Машатлъка и без да ми трепне ръката, ще се наръгам в сърцето. Но да се пиша бунтовник и да хвана Балкана, само колкото да ми ръждясат петалата някъде по чукарите, това, виж, не съм съгласен.
МИХАЛ (предизвикателно): — Някой друг да мисли като даскала?
ТОПАЛОВ: — Например аз. Може да го знаете, че аз Икономова много-много не харесвам, не мога и да му простя, че в седемдесет и трета се измъкна от Сливен като пръдня из гащи, ама сега му давам право. Въстание не се вдига току-така. Още Левски — нека пребъде името му! — казваше, че за смъкването на робията са нужни хора, уредба и оръжие. С хора ли можем да се похвалим ний, или с уредба или оръжие?
ХАНДЖИЕВ: — Като се отвори дума за Дякона, та ще повторя друго. Помните ли, когато след Арабаконашкото приключение дойде от Букурещ подкана ли, заповед ли, както искаш го назови, тозчас да се вдигне всеобщо въстание? Как обаче постъпи Левски? Той отговори на БеРеЦеКа: народът не е готов, не съм съгласен да се дават безсмислени жертви. А ние днес сме далеч по-малко готови, отколкото в седемдесет и втора…
КОНДЮ (гневно): — И какво? Да оставим нашите братя в Железник и другаде да умрат за свободата, пък ние да стоим на завет, а?
ТОПАЛОВ (още по-високо): — Защо тогаз не признаеш, че ни каниш не на борба за свобода, а като добичета за салхана?
МИХАЛ (крещи срещу него): — Млък, сархош със сархош! (Към останалите:) Който мисли като тогова пияницата, той не е българин и отечестволюбец, а черна душа и подлец!
ИКОНОМОВ (хрипливо и дрезгаво като при най-голяма възбуда): — Не позволявам нито лични обиди, нито своеволни преценки кой е отечестволюбец и кой — подлец. (Към Михал Стоенчов:) — Кой си ти бе, че ще ставаш съдник за родолюбието на другите?
НЕНО БРАДАТА: — А ти пък кой си бе, че ще позволяваш или няма да позволяваш едно или друго?
За няколко минути в стаята на читалището се възцари незапомнена олелия. Всеки викаше срещу всеки, разнасяха се ругатни и закани, вдигаха се заплашителни пестници.
БЯЛ ДИМИТЪР (като сполучва да надвика всички): — Чакайте! Млъкнете! Престанете с тази гюрултия!… (И когато успява да въдвори малко тишина и спокойствие:) Явно е — помежду ни няма единомислие. Вместо да се хокаме един-друг, да се обиждаме и смразяваме, ето що ще предложа. Които са на един ум с даскал Икономов, нека да си отидат миром. Които обаче са за въстание ведно с ескизаарци — не крия, че аз съм измежду тях, — да останат тук, за да обсъдим работата и да решим как да действуваме. Съгласни ли сте?
Кратко смълчаване. После Михаил Икономов, нали току-що го бяха посочили като предводител на несъгласните, стана и демонстративно, без да се сбогува, напусна стаята. След съвсем късо колебание го последваха също Димитър Топалов, Иван Ханджиев и д-р Начо Планински. По-малко от половината бяха те, пък с излизането им читалищната стая сякаш изведнъж опустя. Останалите се гледаха с явно смущение.
КОНДЮ (неопределено): — Е, такива ми ти работи.
НЕНО БРАДАТА (не съвсем убедено): — Не бяха прави учените глави. Народът е приготвен за въстание и аз мога да го докажа. Знаете ли що ми донесоха верни хора неотдавна? Димитър Георгакев и сестра му Стилияна искали ние, дето сме се посветили на народното дело, да сме известени, че са с нас на живот и смърт и молят да им се даде да помагат. Е, кажете сега: щом децата на човек като Йоргаки чорбаджи са готови да се опълчат против султана, какво да речем за останалия наш буден и свободолюбив народ?