— Сега е мой ред да попитам: наистина ли мислите така, господин Икономов?
— Че иначе щях ли да го кажа? — Гласът на Икономов отново прозвуча продрано. — Кълна се във всяка изречена от мене дума!
За Димитър това би било достатъчно, но сестра му, изглежда, в по-голяма степен беше „неверний Тома“:
— Но тогава защо никой не потърсва нашата помощ, господин Икономов? Защо в цял Сливен не се намери нито едного, който да каже „Дай това и това за делото!“, „Направи това и това за делото!“, „Подготви се за тая и тая дата да умреш като Хаджията на връх Балкана!“? Не е ли туй разминаване между вашите думи и действителността?
Михаил Икономов прие спокойно нападката, а когато отговори, разпери ръце — повече с тъга, отколкото за да подсили думите си:
— Истината е такава, че просто ме е срам да я изрека. Никой не е потърсил помощта ви, приятели, защото… защото в нашия уж бунтовен Сливен изобщо нищо не се работи за свободата. Със съвсем малко преувеличение ще река, че със смъртта на Левски умря и революционният подем в града ни. — Димитър Георгакев щеше да му възрази, но той не му позволи и продължи: — Зная, какво се готвите да кажете. Че напоследък се усеща събуждане на духовете, нали? Зърнали сте някой да шушука някому, друг да купува олово или палер, така ли е? Ще ви обясня, приятели. И дано от откровеността ми да разберете, че наистина никой не ви пренебрегва заради бащиното ви, хм, наследство. Другаде из Българско се готвят да въстанат, но ми изглежда аджамийска работа, неизпечена. Пратиха хабер и на нас, точно колкото да разберем недопечеността на начинанието. И някои буйни глави може наистина да точат ножове и да свиват фишеци, но това е момчешка нетърпеливост, а не истинска подготовка за битка на живот и смърт.
— Тъй, както го казахте, се разбра, че вие лично не свивате фишеци — продължи да пита Стилияна.
— Познахте, госпожице. Ако използувам думите на брат ви, аз съм готов без колебание да дам живота си за свободата, но не съм съгласен това да стане ей така, „на юруш“ или „да видим какво ще стане“, а само след здрава и умна подготовка. Както съветваше Дякона.
— Подготовка за вас самия или за целия народ?
— За целия народ, разбира се.
— Тогава защо не започнете да подготвяте народа от нас двамата с Димитра? Ето ни, пред вас сме и ви заявяваме, че искаме да бъдем полезни. Не ни отминавайте и ни дайте работа още днес, веднага.
Кротките очи на Икономов отново засияха с топъл блясък.
— Както е думата, свихте ме натясно в ъгъла, госпожице — засмя се той. — Защото не съм премислил отнапред… Но добре, няма да избегна предизвикателството ви. Наближи ли времето, Димитър ще получи задача — не от мен, а от онзи или онези, които ще подготвят войската на България.
Димитър не се удържа и повтори възторжено:
— Вой-ска-та на Бъл-га-ри-я!… О, Господи, свети думи са туй…
— Но на своя отговорност на вас ще дам заръка още сега. Войската като всяка войска ще има нужда от пряпорец. А след смъртта на баба хаджи Калуда в Сливен няма по-изкусни и по-достойни ръце за таквоз дело от вашите. От името на България ви поверявам задачата да изработите пряпореца на сливенската българска войска.
Димитър уж наблюдаваше госта, но не пропусна да зърне как сестра му притисна две ръце до гърдите си.
— Приемам и ви благодаря за доверието — каза тя. — Обещавам да вложа в светинята цялото умение, което съм наследила от леля хаджи Калуда. И все пак…
— И все пак?
— Това е знаме, а не булчинска риза. Нужно е, чини ми се, да зная какво трябва да има на знамето.
Михаил Икономов отново се затрудни.
— Да си призная, не съм виждал много знамена, български знамена, госпожице. Но отново ще поема отговорността да… И така, тези дни чрез Димитър ще ви пратя пари. Купете хубав зелен плат, най-хубавия, който може да се намери в Сливен…
В този момент Димитър с изненада чу собствения си глас да произнася:
— Не, ще го купим ние. И то нито с мои пари, нито с Тенинкини. С парите на Йоргаки чорбаджи. — Тъй рече гласът му: не баща ми, а Йоргаки чорбаджи. — Божия справедливост ще е именно с негови пари да бъде заплатен платът на българското знаме!
Икономов кимна в потвърждение и продължи:
— На едната страна избродирайте славния български лъв с корона на главата — такъв беше той на печата на БеРеЦеКа, с лъв като символ на слава и независимост. А наоколо изпишете великите слова „Свобода или смърт“. С най-хубавите букви, които знаете.