Хайдар бей прегледа книжата на масата и кимна:
— Вярно е. — И попита кадията и имама до себе си: — Имате ли и други въпроси към Димитра? Не? Тогава върни се в зандана, Димитре. Ние ще поумуваме и ще решим кабахата ти. За решението ни ще научиш, както си му е редът.
Димитър се върна в кауша да очаква участта си.
8.
Такива бяха времената, че в Сливен нямаше тайни: конакът знаеше какво става в града и градът знаеше какво става в конака.
Когато научи, че внукът му е бил изправен пред съд, Бяно Абаджи облече празничния си кат дрехи, отби се при Шукри берберина да се обръсне и отиде в конака, Хайдар бей му направи ихтибара да не го кара да чака, а го прие веднага, посрещна го с уважение и тозчас поръча неизбежните кафета. И двамата знаеха правилата на играта, та докато не опразниха филджаните, не отвориха друг лаф освен за времето, за очаквания берекет, за семействата си и прочие. По-късно, когато претакаше в паметта си този встъпителен разговор, Бяно щеше да си спомни, че за последното — семействата — Хайдар бей го бе разпитвал с особен, с подчертан интерес. И тъй като гостът живееше настрана от роднините си, разпитът от само себе си се насочи към онези, които обитаваха под покрива му — Таша и децата. Но за всичко това, повтаряме, Бяно си спомни значително по-късно; докато сърбаше Хайдаровото „тежко — сладко“, той с пълно съсредоточение мислеше за много по-важната цел, която го бе довела тук.
— Нали няма да сбъркам, ако предположа, че си дошъл да просиш снизхождение за Димитър, Бяно Абаджи? — откри разговора Хайдар бей.
— Защо употребяваш думата „снизхождение“, бей? Снизхождението предполага вина, пък доколкото се чу в Сливен, Димитровата била съвсем според онази поговорка, дето понявга мокрото горяло покрай сухото.
Мютесарифът си сви цигара, а докато прекарваше език по хартийката, хвърли бърз, но красноречив поглед към посетителя.
— С тези думи трябваше да отидеш при Келеш Осман или при Салих ходжа, Бяно Абаджи. Те тука — той се почука с показалец по челото — са така, че лафът ти можеше да мине.
— Искаш да речеш, че при тебе няма да мине?
— При който и да е по-умен човек няма да мине. Пък аз, може и да е нескромно, но се имам за по-умен от Салих и Осман…
Бяно поиска разрешение да запали и, като го получи, съсредоточено напълни „ингилизката“ си лула. Пусна няколко кълбета пушек към тавана и едва тогава поде прекъснатия разговор:
— Има някакво противоречие, мютесариф ефенди. В града се говори, че моят внук Димитър напълно доказал невинността си…
— Защото слухът е пуснат от ходжата и Келеш Осман — обясни беят.
— Искаш да кажеш, че ти не споделяш тяхното мнение?
— Винаги съм правил „евалла“ на разума ти и затова ще кажа, че и ти, ако беше на мое място, също нямаше да споделиш мнението на онези.
— Защо?
— Защото всъщност внукът ти ни удави в несръчни измислици, Бяно Абаджи. — Мехмед Хайдар притегли някакви книжа и плъзна поглед по тях. — Според Димитър той бил пратен за важни алъш-вериши от чичо си търговеца. А защо в документите му нямаше никакво пълномощно от чичото? Кой търговец в Гюргево и Турну Северин ще приеме, че този млад човек представлява еди-кого си, ако няма нарочна тапия от него, при това заверена от съответните власти? По-нататък. За голямата търговия, за която е бил пратен, Димитър е трябвало да носи и бая̀ пари. Ако не за цялата стока, то поне за сигурна предплата. Така се прави навред по света. А защо в кесията на Димитра са се гонели само няколко нашенски жалки мангъра и влашки леи? Така ли тръгва по алъш-вериш един търговец? То поне да беше му стигнал акълът да каже, че комитите са го обрали, за да купят хляб или оръжие, пък то… И още по-нататък. Димитър Кутев ни забаламоса, че сам се е предал на властта и без оръжие, дори има̀ тепегьозлъка да поиска да се уверим в това по тапиите, с които ни го пратиха. А там изрично пише, че не се е предал, напротив, дни и нощи се е крил от потерите, докато накрая е попаднал на пусия. Достатъчно ли е, Бяно Абаджи? Или да продължа?
Лулата на Бяно отдавна бе угаснала между пръстите му.
— Когато идвах насам — каза, — имах намерение да търся не снизхождение, а справедливост. Сега разбирам, че е трябвало още от вратата да се хвърля в краката ти и да прося милост.