И с тези думи, придружени от ново леко кимване, Иван Силдаров напусна одаята с двамата мютесарифи — бившия и бъдещия.
Като чу изскърцването на дворната порта, Таша излезе на хаета да види кой е. Беше непознат господин с малък, приличен на докторските, чемодан в ръка. Носеше виненочервен фес с черен пискюл и най-хубавите алафранга дрехи, които Таша бе виждала през живота си. Непознатият затвори вратата, извърна се, но не продължи към дома, а остана така неподвижен, сякаш разчувствуван от гледката на къщата.
Жената приближи до пармаклъка на хаета и вече видя госта по-добре. Всъщност не го огледа, а просто го възприе с един-единствен поглед; ако е позволена такава дума — попи го с очи. И усети как колената й изведнъж омекнаха. Защото през двора виждаше ако не най-красивия, то положително най-истинския мъж в живота си. Гостът не беше от най-младите, сигурно бе оставил зад себе си четиридесетте, висок и едър, но не пълен; едростта му се изразяваше в могъща и по войнишки изпъчена гръд, която остро се стесняваше към хълбоците и таза. На това място шивачката в Таша се обади, за да й подшушне, че и сюртукът на непознатия бе ушит именно по такъв начин, че да подчертае разликата между широките плещи и тънкия кръст.
Сякаш за да помогне на наблюдението й, човекът свали феса от главата си — можеше да се помисли, като че щеше да се поклони на къщата. Сега Таша видя, че той имаше черна, лъскава коса, сресана на път, която само над ушите бе придобила цвят на метал. Беше мургав, но не с циганска мургавина, а с онова своеобразно потъмняване на кожата, меко и с кафеникав оттенък, което тя бе виждала в светлоликите хора, които по някаква причина са се излагали дълго на зимно слънце. Имаше високо подстригани бакенбарди, нещо, общо взето, рядко за онова време, и също така по рядък начин подбръснати мустаци — тънки, достигащи само до средата между устната и носа. Но най-поразяващото в него беше общото впечатление от лицето му. Възшироко, почти квадратно, то излъчваше сила, мъжественост, но не груба и недодялана, а облагородена, обуздана, самочувствие без дързост и още нещо ненарицаемо с думи, което те подтиква да се подчиниш, без той да е изразил големство или властност.
Тъй като непознатият продължаваше да стои неподвижно до портата, Таша слезе от хаета и се отправи насреща му. Той сякаш едва сега забеляза присъствието й, но пак не отлепи крака от земята, за да се приближи, а я причака на мястото си, само очите му дружелюбно и малко почудено пресрещнаха нейните. Таша пристъпваше без бързане към него. И забеляза: погледът му изостави очите й и се спусна по-надолу. Знаеше защо — сама, неочаквано и за самата нея, тя правеше хълбоците й да се олюляват и да подчертават женствеността й. А лицето му — то постепенно загубваше изражението си на самоувереност. И ставаше друго, напрегнато — лице на мъж и самец.
Когато приближи до него, той видимо призова волята си да отмахне желанието и да върне на лицето си изражението на приветливост и любезност. Усмихна й се. И Таша не пропусна да забележи, как тази усмивка разкри два реда ослепителни по белота зъби, а на бузата му — само на едната, лявата — изписа прелестна гънка.
— Добър ден, господине — каза тя; с изненада се чу, че говори по-гръдно и поне с два тона по-ниско от обикновено. — Като че ли търсите някого или нещо?
— Дал Бог добро — отговори непознатият. — Половината от онова, което търсех, вече намерих — къщата на Силдаровците. Другата половина е самият стопанин, Бяно Абаджи.
— В града е, но ще трябва да го почакате. Впрочем кой сте вие?
Усмивката му стана малко по-широка и съвсем, съвсем леко иронична.
— Не зная защо, но си представях, че трябва аз да ви задам същия въпрос. Ала нека да не се пазарим, искате ли? При това нямам какво да крия — син съм на Бяно Абаджи.
— Син?! — Бадемовите очи на жената се разшириха от изумление. — Мигар… Мигар вие сте Иван? — Той потвърди. — Господи, трябва да го съобщим внимателно на татко, сърцето му може да се пръсне…
Иван приготви уста да каже нещо, но не успя. В същия миг вратата до него се отвори с трясък и през нея връхлетя един башибозук с ятаган и пищов в ръцете. Трябва да беше порядъчно пийнал, понеже краката му явно не го държаха особено добре, а езикът му леко се плетеше, когато изрева с целия бабаитлък, на който беше способен: