Ръката, която галеше голото й рамо, леко се вцепени.
— Може би са те насилили? Уловили са те някъде и са се погаврили?
— Не. Доброволно се отдадох.
Прегръдката му се отпусна. Само два-три сантиметра, но се отпусна.
— Разкажи ми — помоли той прегракнало.
Таша му разказа. Спести подробностите от онази нощ в селямлъка на Хайдар бей, но от главното нито скри, нито преиначи нещо.
— И за тази постъпка ти се презираш? — попита той изумено, когато тя завърши разказа си.
— Презират ме и хората. И странно — презират ме и онези, които може би опазиха живота си благодарение на моята жертва. Не зная дали брат ти Боян и племенникът ти Стефан знаят за случката, но също и те ме презират, макар да са навярно от бунтовниците, които дължат живота си на мене. На̀, есенес сметнаха, че аз, Кокон Таша, ще оскверня сватбата на Яна…
Той замълча. Беше много по-дълго мълчание от нейното преди малко.
— Ти си светица! — произнесе най-сетне с искрено благоговение. — Ти си най-святата светица, която българският народ притежава. Нищо, че не си вписана в календара. Ти си светица и не ти за мене, а аз съм недостоен за тебе.
— Искаш да кажеш, че ще можеш да ми простиш? — попита го с плаха надежда.
— Аз ще се гордея с онова, за което ти смяташ, че заслужава прошка. И когато станеш моя жена, ще извия врата на всеки, който не коленичи пред подвига ти в името на отечеството.
— Ако е вярно… О, Господи!… Чини ми се, че сърцето ми е полудяло…
— Ще го целуна и то ще се успокои.
Той я целуна. Но целувката му попадна на зърното на гърдата й. И от това докосване като че ток премина по цялото й тяло. Тръпката се предаде и нему. И той хлъзна ръка надолу към хълбока и бедрото й…
5.
— Също като добичета, които водят към касапницата — каза някой досами рамото му. Бяно Абаджи се извърна. Неусетно за него бе приближил Халис бей. Старият човек избута малко другите зяпачи и му направи място до себе си.
— Не ги ли съдиш малко строго, бей? — попита в отговор.
— Погледай ги, Бяно Абаджи. Това ли е войската, която под зеленото знаме на Пророка ще извърши чудеса? С такива като тези ли Мурад, Баязид и Сюлейман са завладявали царства и са карали Европата да се чувствува със сърцето в гащите?
Думите бяха полугорчиви-полуглумливи, обаче тонът им беше такъв, какъвто откакто се познаваха — а може да се познаваха от много десетилетия, — Бяно не бе чувал от устата на турчина, пък и изобщо не го смяташе способен на толкова сериозност и толкова тегота. Извърна се към него. Не, Халис не правеше театро — мъката и разочарованието бяха изписани като с молив върху лицето му. Отмести отново очи и се загледа в колоната на аскера, която се точеше на запад. Това не бяха войници, които жадуват да влязат в бой и да се обкичат с бранна слава. Тези се влачеха не само без строй, но и унило, уморено, както вървят обречени на близка гибел.
— „Мартини“ — произнесе някак ни в клин, ни в ръкав турчинът.
— Що рече, Халис бей? Да ме прощаваш, ала не те разбрах.
— Пушките на този табор. „Мартини“, добра пушка. Навярно за момента най-добрата, която се произвежда в Европа. Ако е в също така добри ръце, на две хиляди крачки може напълно сигурно да се разчита на нея.
Бяно го изгледа слисано. За Халис бей се знаеше, че разбира от пехливанлък и ичкии, на по-млади години също и кадъните са минавали за негова специалност, но че е така вещ и в оръжията беше нещо съвършено ново за Бяно.
Сякаш за да задълбочи впечатлението, Халис му показа с очи върволицата пред тях.
— Тази обаче не струва. „Шнайдер“, съвсем средна работа. Хемен-хемен на един кантар с „Бердана две“, най-добрата пушка на вашия прословут „Дядо Иван“. До хиляда крачки разчитай на нея, но за по-нататък…
— Не съм ти равностоен в разговора, бей — призна Бяно. — Ако вярно те разбирам, ти искаш да кажеш, че най-лошата ваша пушка е по-добра от най-хубавата руска?
— По-добра не, но на един кантар, това бяха думите ми. Другите руски са още по взели-дали. „Шаспо“, „Кринка“ — туй е все едно да хвалиш дювер-пушките на уста Кутьо, ако го помниш. — Турчинът напомняше за хаджи Кутьо, баща на Бяновия приятел от младини Паскал, който на времето минаваше за най-личен тюфекчия в цяло Турско. — Хубаво, да, ама отживяло. Пък оръжието не от година на година, а от ден на ден се мени, Бяно Абаджи, усъвършенствува се, от добро става на превъзходно. — Халис бей внезапно се оживи. — На̀, това например, „Винчестер“