— Защо ще разправяш на мене? По-добре научи Таша.
— Тя също ще слуша. Но първо ти трябва да знаеш как се стреля с тази играчка. Защото докато водиш децата, в десния си джоб трябва през цялото време да държиш това нещо. — Иван изнесе кратка беседа по ползуването на револвера. — Толкова стига — реши накрая. — Стигне ли се до презареждане на барабана, амуджите няма да си загубят времето и ще ти видят сметката. — И се обърна към Таша: — Нека бъде твоето. Иди да приготвиш дрехи и храна за децата. Но не се разцивряй, като се сбогуваш с тях — нека не тръгват със страх в сърцето.
Минаването в двете посоки през града беше кошмарно страшно, но страшното беше от такова естество, че Бяно не само не посегна, а изобщо забрави за револвера в джоба си. Защото той и децата не прекосяваха многолюдния Сливен, а такава пустиня, в която сякаш от хиляда години не е имало живот. Въпреки мекия сняг, навалял през нощта, стъпките на тримата отекваха тъй зловещо в къщите и дуварите, че тръпки на ужас пропълзяваха по телата им. За да залъже Нойко и Иринка, старият човек се залови да запълва тишината с разкази за разни бивали-небивалици. И усети, че хитростта му помогна — децата, напрегнати и сковани допреди минута, застъпваха някак по-естествено и като че престанаха да забелязват мъртвилото около себе си; Бяно честно си призна, че празното бърборене помогна и на него — точно така, както като съвсем малко момче си бе пял в тъмното…
Руска, разбира се, му отвори едва след като я повика за трети път — в такива времена никой не сваляше мандалото от просто почуквне. За щастие тя прие да се грижи за децата без никакъв въпрос — за нея все още бащината й дума беше достатъчна.
— Ще тръгна — каза, — но не от тук. Имам хабер от Яна. Дошло й времето, разправя, всеки момент може да започнат болките.
— И какво сте решили, Русе?
— Да се съберем у Боянови и от тях по мръкнало да хванем нагоре. Нали разбираш, ако гаджалите захванат да колят и палят из града, все ще имаме време да духнем от Дели Балта до Бармук баир.
— Събери си тогава нещата — нареди Бяно. — Имам в джоба си добро оръжие, ще съпроводя тебе и децата до Боянови.
Така и направиха. В малката къща на Боян се събраха всички: Боян и Райна с децата, Яна и даскал Михаил, Руска с Иринка и Нойко. Как ли не кандърдисваха Бяно да остане през деня при тях, а вечерта заедно да поемат към долапа — той решително отказа. Намери се също някой да го попита за Иван и за Таша, но той успя да смънка някакъв полуправдоподобен отговор. И след като много пъти си казаха „Довиждане“ не като просто обичайно слово, а като пожелание, дори като заклинание, той си тръгна назад към Кафтанджийската.
В пътя надолу Сливен отново го порази със своята пустош. Едва на петдесетина крачки от дома си дочу познатите му вече дивашки викове и предсмъртни писъци, сетне някъде над по-далечните покриви се извисиха кълба огън и пушек. За стария човек не беше трудно да определи мястото на поредния погром — днес читаците бяха отдали предпочитанието си на Кумлука.
Бяно свали калпак и се прекръсти богобоязливо, после почука по уговорения начин на портата.
8.
Току-що дойдоха четирима българи от град Сливен в село Хаинкьой и на моя въпрос отговориха, че… неприятелят на брой от 2 до 3 хиляди души… отстъпил към Адрианопол…
Без да усеща сърбеж, генерал Малахов се почеса зад ухото. Нямаше нужда човек да има неговите знания, за да види очевидното: ако Сюлейман им бе устроил клопка, тъй нареченият „Ляв страничен отряд“ (или само „Твърдишки“ на жаргона на солдатите) бе осъден на хекатомба. Вейсел паша се бе предал, да, и това бе чудесна, бляскава победа. Но тази победа бе ангажирала при Шейново цялата военна сила на Радецки, Скобелев и Святополк-Мирски. Ами ако лисицата Сюлейман бе разделил четиридесетхилядния си корпус на две и, служейки си с Вейсел като една гигантска примамка, някъде около Твърдица, Ени Заара или Сливен вече събираше в юмрук втората половина, за да помете не само неговия, на генерал Малахов, отряд, но и да се яви в тил на победителите при Шейново?
Може би за стотен път генералът огледа картата, после премести очи на списъка на своите части. Пресвети Боже, как изобщо можа да нарече „списък“ това листче с точно три реда?! Защото звучеше много внушително това „Ляв страничен отряд“, докато военната му сила се състоеше всичко на всичко от:
2. бригада на 26. пехотна дивизия, 13. драгунски на Военния орден полк и 3. и 6. батареи от 26. артилерийска бригада.