— Ти стой тука — каза й. — Аз крадешком ще отида да проверя.
Успя, но само наполовина. Още слизаше от хаета, когато забеляза как един човек се прехвърли през дувара, с един ритник изби подпорната греда, после се залови да вади джугата от мандалото. Бяно Абаджи несръчно вдигна револвера, но сетне се разколеба: пришълецът беше в униформа, но не турска, а някаква по-бамбашка и във всички случаи не с фес, а с фуражка на главата. Непознатият отвори и през вратата влезе още един в същата униформа, като водеше за юздите и два коня.
С револвер в ръка Бяно Абаджи измина последните стъпала. И точно стъпи на калдъръма, когато онези го видяха. За момент останаха неподвижни — старият човек до стълбата и двамата в особената униформа до дворната врата. После първият, онзи, който се прехвърли през дувара, килна настрана фуражката си и с разперени ръце се спусна през двора. Два вика се сляха в един:
— Тате!…
— Иване!…
Прегръдка, от която костите и на двамата изпукаха.
— Таша? — попита после Иван. — Жива и здрава ли е Таша, тате?
— Горе е. И те чака, сине. Чака те всичките тези дни и нощи, не е мигнала нито за минута.
Иван се втурна към стълбата, но направи само две крачки, сети се нещо и се върна.
— Ела да видиш кого ти водя, тате. А вие, господине, свалете фуражката…
— Василий! — тежко и несръчно се затича към госта Бяно. — Свети Боже, помогни ми да не умра от толкова щастие наведнъж… — Той прегърна офицера, после го отдалечи от себе си. — Наистина ли си ти, Василий?
— Аз съм, чичо Бяно.
— Носиш ли ми вест от баща си?
Онзи отклони очи.
— Нося нещо много по-важно, чичо Бяно. Свободата. Онази сладка свобода, която вашият народ е чакал цели петстотин години.
Те стояха прегърнати посред двора и мълчаха. Имаха толкова много неща да си кажат, че не знаеха откъде да започнат. Но и Иван не им даде възможност. Той се появи откъм къщата, като почти влачеше подире си Таша. Бяно забеляза, че лицето на младата жена бе обляно в сълзи.
— Тръгвайте, хора! — каза пътем Иван и продължи към изхода.
— Къде? — сети се да попита Бяно.
— Към митрополията, тате. Ще помоля дядо Серафим да ни венчае тутакси. Искам свободата на Сливен да бъде посрещната от семейство Таша и Иван Силдарови.
— Но чакай, човече. Ами че вие дори кумове си нямате…
— Ето го единия. — Иван кръстоса поглед с Корзухин. — Нали няма да ми откажеш, побратиме?
— Кой би отказал такова нещо!
— А вторият? — продължи с въпросите си старият човек.
— Няма да е лошо да поканите Кардашевски — предложи руснакът. — Той е много загрижен, знаете, как щял да разказва на внуците си за тази война. Ето за него един чудесен епизод: атакува с дивизиона си Сливен, за да стане веднага кум на един руски офицер от български произход…
— Далече ми е, не искам да губя толкова време — нетърпеливо възрази Иван. — Все ще намерим втори човек по пътя.
— Да поканим госпожица Аргира Димитрова — обади се Таша, като продължаваше да бърше очи с опакото на ръката си. — Зная къде се крие от „бозгуна“ — тя положително ще се съгласи.
— Добър избор — съгласи се Бяно Абаджи.
Уловил Таша за ръка, Иван почти я повлече подире си. Корзухин тръгна след тях, като си мърмореше:
— Боже мой, за пръв път виждам сватба, която да прилича на кавалерийска атака.
Понечи да поведе със себе си и стареца, но Бяно отклони:
— Вие вървете, вземете госпожица Аргира и продължете към митрополията. Но да ме чакате за тържеството, ей! Аз ще дойда след малко.
Каза „след малко“, но не беше съвсем „малко“. Осъзнал чудовищното положение — братушките да са донесли свободата, пък да няма кой да ги посрещне като света, — той се почуди що да стори. Една наглед нелепа мисъл му мина през ума веднага след като изпрати своите. И начаса тръгна да я изпълни. Без дори да хлопне вратата зад себе си, той пое към центъра на града и след малко откачи желязното клепало на храма „Свети Димитър“. После тръгна на зигзаг по пустите и наглед мъртви улици на Кафтанджийската и Мангърската махала, биеше с всички сили клепалото (след няколко дни щяха да открият, че желязото се е спукало от ударите му) и викаше колкото му глас държи:
— Ставай, народе български!… Излез от тайниците, народе!… България възкръсна!… След петвековна нощ дойде ден и за нас!… Ставай, народе български!… Излез и посрещни братушките-освободители!…