Гевшек — болнав, мекушав.
Гологан — дребна монета (събирателно понятие).
Горгорбашия — предводител (иронично).
Гъжва — чалма; гъжвалия — чалмалия (иронично).
Гюндулук — надница.
Давия — дело пред съд, съдебен процес.
Даждия — данък (стар.).
Дамазлък (дамъзлък) — разплоден добитък.
Даул — тъпан.
Даяк — дърво за подпора; прен. — бой.
Девлет — държава; девлет-душманин — враг на държавата.
Деспот — владика.
Джихад — свещена война.
Джубе — горна дреха от дебел плат, често подплатена с кожи.
Джуга — желязо за запречване на врата, на колело на каруца и др.
Диван — тапицирано легло, покрит с възглавници миндер; държавния съвет в султанска Турция.
Дивит — металическа мастилница с отделение за пера.
Дизгини — поводи на юзда.
Дост — приятел.
Драм — мярка за тегло, равна на 1/400 от оката (срв. ока).
Дюлюм (дюнюм) — мярка за земя, равна на 920 кв. м.
Дюмбелек — малък тъпан (във форма на полугърне).
Евет — да; еветчия — угодник; човек, който на всичко казва „да“ и винаги се съгласява с мнението на по-силните.
Емеклилик — пенсия.
Емении — плитки кожени обувки без токове и с вирнати носове.
Еснаф — съдружие на занаятчии от един занаят.
Забит(ин) — офицер.
Затиали — превъзходителство; затиалилериниз — ваше (твое, негово) превъзходителство: обръщение между турци, в дипломатическия език се използува екселанз, екселансънънъз (от фр.).
Зебек — член на малоазийското племе зебеци.
Зияфет — гощавка, гуляй.
Изин — позволително.
Илач — лекарство.
Интифа — вземам интифа — вземам под внимание.
Ираде — султански указ.
Истиндак — дознание, следствие, разпит.
Ишмар — правене знак с очи; смигване, намигване.
Кабахат — вина; кабахатлия — виновен.
Кабзамал(ин) — бирник.
Каврък — засукан (за мустаци).
Каза — околия.
Каймакам(ин) — околийски началник, управител на околия.
Кайнак — извор.
Калеври — плитки кожени обувки.
Капасъз(ин) — нехранимайко, хаймана, безделник.
Караабаджия — производител на аба, който същевременно използува чужд труд, като дава вълна за тъкане на аба срещу заплащане.
Карабаш — черноглавец; пренебрежително прозвище за християнски свещеник или калугер.
Карагьозчия — който разиграва кукли; фокусник, циркаджия, актьор; карагьозчилък — циркаджийство, фокусничество.
Караманлия — представител на племе от Мала Азия.
Кардаш — букв. брат; прен. — близък другар.
Каспети — кожени гащи, употребявани от борците.
Качак — дезертьор от войската.
Каяфет — външен вид, външност, състояние на човек.
Кезап — азотна киселина.
Кемер — кесия във вид на кожен пояс за носене на голо около кръста.
Кересте — букв. прът, дървен материал; прен. — мъжки полов орган.
Кеседжия — човек, който убива хора и ги обира; бандит, кръвник, разбойник.
Кестерме (кестирме) — пряк, напряко.
Кираджия — наемател на помещение; също — превозвач на чужди стоки.
Колагас — чин във войската и полицията между капитан и майор.
Колайгеле, (колайгере) — сполай ти; поздрав към хора, които работят.
Колауз(ин) — телохранител.
Кондак — ударник на пушка или пищов; приклад на пушка.
Къзъм — момичето ми (обръщение към момиче).
Къшла — казарма; също — зимна кошара, сграда за зимуване на овце.
Кьойлия — селянин.
Кюлаф — букв. вид островърха шапка; скроявам кюлаф — изигравам, мамя.