Кятиб(ин) — писар.
Лакърдия — дума, приказка.
Ливанто — одеколон; благоухаеща течност.
Лобут — бой; бой като наказание.
Мааза — склад за готови стоки.
Мангър — дребна медна монета.
Марангоз(ин) — дърворезбар; марангозан — украсен с художествена дърворезба.
Махмудия — златна или сребърна монета, сечена от султан Махмуд ІІ.
Махмузи — шпори.
Машал и машала — факел, главня.
Меджидие — сребърна монета, равна на 20 гроша, по името на султан Абдул Меджид.
Меджлис — народно събрание, респ. към областните и околийските управления в Турция след реформите.
Медресе — мохамеданско духовно училище.
Мекере — подлец, подлизурко, мазник.
Мемлекет — местност, край, страна.
Менсофа — повдигнато място на пода в стая, на което се застила за спане.
Миллет, милет — народ.
Миралай — полковник.
Михлюз(ин) — ленивец, мързелив човек.
Мурабе — война.
Мурафет — умение, сръчност, майсторство.
Мухтар(ин) — селски кмет, старейшина.
Мушарабие — дървена решетка на прозорец, през която се вижда навън, а отвън не се вижда вътре.
Мюдюр(ин) — управител на неголям град; околийски управител.
Мюезин — нисш духовен чин; викач от минарета, който призовава мюсюлманите за молитва.
Мюзевир(ин), мюзевирджия — интригант; мюзевирджийство, мюзевирджилък — интригантство.
Мюлезим(ин), мюлязим(ин) — подпоручик, лейтенант.
Мютесариф — управител на санджак.
Мюфетиш(ин) — инспектор, следовател.
Намаз — мохамеданска молитва, която се извършва пет пъти на ден в определени часове.
Нахакере, нахакерне — напразно, залудо.
Нишан — знак, белег, мишена; нишанджия — който умее да се цели.
Низам — редовна войска; войник от редовната войска.
Одая — стая.
Оджак — огнище.
Окумуш — начетен, самообразован; прен. — отракан.
Онбашия — десетник, началник на десет войника или заптиета.
Орталък — множество, много хора от околната среда.
Пазвант(ин) — нощен пазач; пазач.
Палабуюк — големи (за мустаци).
Палер — вид доброкачествен барут.
Папаз — християнски поп, свещеник.
Парлама — букв. блясък, сияние; прен. — празен шум, празно великолепие.
Пастаф — топче плат.
Редиф — запас; войник от запаса.
Саз — струнен музикален инструмент, подобен на мандолина.
Сайбия — собственик; стопанин.
Салхана — кланица.
Санджак — окръг, административно поделение на вилает (срв. вилает).
Сахат — час; часовник.
Сеиз(ин) — коняр.
Сердарекрем — главнокомандуващ.
Сераскер — министър на войната; сераскерлик — министерство на войната.
Селямлък — мъжкото отделение в ислямска къща, в странноприемница.
Семселе — род, коляно, фамилия.
Сефер — пътуване, отиване да се извърши някаква работа; военен поход.
Силях — оръжие; силяхлък — широк кожен пояс с преградки за оръжие.
Соба — стая; стая, в която има печка.
Субаша — полицейски началник.
Суватчия — който отглежда добитък за клане.
Табак — кожар; който обработва, щави кожи; табакхане — работилницата на табак.
Табия — укрепление, окоп.
Табор — батальон; войсково поделение от няколко роти.
Талим — военно обучение.
Танзимат — наредба за държавно преустройство в султанска Турция.
Тархана — специално приготвено с подправки тесто, изсушено и стрито за готвене; триеница; каша, приготвена от такова тесто.