Тасма — ремък; дълга изрезка от кожа.
Тахтаба — дървеница.
Тезкере, тескере — документ за самоличност.
Телал(ин), телял(ин) — глашатай.
Теллия — куршум с навита тел за причиняване на по-тежки рани.
Тепелик — краят на дръжката на пищов.
Терджуман(ин) — преводач.
Терзия — шивач.
Тертип — ред; наредба, план, начин.
Тетик — спусък на огнестрелно оръжие.
Теферич — разходка извън града с гощавка и веселби.
Тефтик — разчепкани ленени парцали, които се употребяват за превръзка.
Топал — куц, хром, сакат.
Тузлук (или сланник) — предбалканска област около гр. Антоново.
Тюфекчия — оръжейник; производител на оръжия; поправяч на оръжия.
Устабашия — пръв майстор, председател на еснаф (срв. еснаф).
Учкур — връв или ремък за стягане на гащи или потури.
Ушак — дете.
Фъндък — валмо от вълна, памук или др.
Хает, хаят — открит трем пред къща.
Хайдамак — голям, но глупав човек; дангалак, скитник.
Хак — заплата.
Халайкиня — жена от харем (думата произлиза от арабската халаик — твар, същество).
Хамсалак — тъп, гламав.
Хапус — затвор; затворник.
Хастане — болница.
Хеким(ин) — лекар.
Хелбете — разбира се, естествено.
Хемен — почти, току-речи.
Хергеле — стадо коне.
Херодая — избено помещение, пригодено за живеене; сутерен.
Хесап — сметка.
Хошбеш — размяна на любезности; прен. — добри отношения.
Хългъзник — безделник, дангалак, заплес.
Хъс — стръв, ожесточение.
Чакъм — участък от нива, определен за жетвар.
Чауш(ин) — старши стражар; подофицер от полицията.
Челеби — господин (така турците са се обръщали към по-заможните българи).
Чепкен — вид къса дреха, която може да се носи и с необлечени ръкави.
Чирен — дръжка на ятаган, на нож.
Читак — хулно, презрително название за турчин.
Чифчия — земеделец.
Чобан(ин) — овчар.
Чоджук — момче; чоджум — моето момче, момчето ми (обръщение).
Чурук — разяден от гниене; изгнил, развален.
Шарлан, шарлаган — растително масло, което не е от маслини.
Шейх юл-ислям — буквално „старейшина на исляма“ — най-висш религиозен чин в мюсюлманската йерархия.
Шериат — мохамедански религиозен закон, който урежда целокупния живот на човека.
Шехзаде — княз.
Юзбашия — стотник, началник на сто души; капитан.
Юруш — атака.
Ягма — плячка.
Янкеседжия — пладнешки разбойник.
Ястъклия — бухнат, с форма на възглавница (за мустаци).
Ясъкчия, ясакчия — телохранител.
Яху — приятелю, мой човек (обръщение).
Яшмак — кърпа, с която мохамеданките си покриват лицето.