— Помнете ми думата, братя — с непривично потреперващ глас произнесе поп Юрдан. — Няма да минат и шест месеца и от амвоните на българските Божи храмове ще се чуе българско име — на екзарха. За пръв път след патриарх Евтимия…
Може би това заклинателно предсказание щеше да предизвика нов изблик на вълнение и сълзи, ако някой — това беше промушилият се по-отзад Нено Брадата — не се обади хлевоусто, кълчейки език:
— Сто сте казете, господа, дали сте мозем презивя, без негово фенерско патриарсеско светейсество Григория?
Натрупаното в стаята електричество се разрази в буен, несдържан смях — всички разбраха, че Нено имитираше благородното съскане на българските „елини“, които допреди двадесетина години държаха в ръцете си църквата и изобщо съдбата на българското население.
Друг път подобна подигравка навярно щеше да накара Йоргаки чорбаджи да избухне и „да постави всекиго на мястото му“, ала сега инстинктът му подсказа да запази благоразумие — ако страстите избухнеха, не можеше да се предвиди докъде биха стигнали.
— Не сме се събрали за остроумия и подигравки, господа — задоволи се да каже той. — Приканвам ви към приличие, каквото подобава на тази общинска канцелярия. И да обсъдим какъв да бъде отговорът ни на господина Чинтулова в Цариград.
Очакваше на поканата му да се озове някой от „правоимеющите на глас“ общинари, които винаги го подкрепяха — например Феслията или хаджи Гендо, — но те сякаш си бяха глътнали езиците. И затова никой не направи забележка, когато му отвърна един от по-външните, който при това не минаваше за послушен и еветчия — Иванчо Желязков.
— Какво има да умуваме, кмете? — провикна се той по-високо, отколкото нуждата го изискваше. — Нека господин Чинтулов както и досега да държи на българщината, друго не искаме от него.
— И да знае, че в добро и зло ние тук сме зад гърба му — допълни учителят Геренов. — Няма да го оставим сам.
Последният удар върху Йоргаки нанесе не друг, а собственият му син:
— И нека уважаемият наш по-стар колега не се стъписва пред разприте — каза. — Дори стопанката първо раздигва къщата, преди да почисти и да сложи ред.
Поприказваха още малко, пък като усетиха, че предъвкват все едно и също, повечето се надигнаха да си ходят. И скоро „канцелярията“ — може да се рече — опустя: след голямата навалица тук бяха останали само Йоргаки, хаджи Никола, хаджи Гендо, двамата ортаци Саръиванов и Кювлиев и Михалаки Гюлмязов. Кметът притежаваше достатъчно здрав разум, за да забележи, че с „младите“ бяха тръгнали не само такива бунтари, като поп Юрдан, но също секретарят на общината Панайот Минков, Русчо Миркович, Желязков и Захария Жечков, на които като хора на пара̀та по-подобаваше да са тук, при „старите“. Йоргаки чорбаджи проводи Маринчо прислужника за шест — само шест! — кафета и докато го чакаха да се върне, проточи едно многозначително:
— Е-е-е? — Това всъщност означаваше: „Чухте и видяхте всичко. Кажете сега и вашето мнение.“
— То всичко ми се вижда ясно — избърза пръв Гюлмязов. — В едно хората бяха прави: е, дори и да не са шест месеца, а малко повечко, ще имаме екзарх и завинаги ще се сбогуваме с Фенер. Разумно е, мисля, да не си затваряме очите пред тази истина и да се съобразяваме с нея. Защото, сгромолясвайки се, Фенер ще повлече и онези, които сляпо се държат о пешовете му.
Очите на Стефан Саръиванов шареха повече от обикновено, когато се обади след него:
— Може и да е така, Михалаки, ама недей очаква от мен да викам „аферим“ на разни чапкъни с кръпки на задниците, дето в акъла им са само безредици и поразии.
— Безредици и поразии? — не му остана длъжен другият. — Мигар в последните десетина години си чул името на негово светейшество Григория да се споменава поне веднъж в ектениите? Какви безредици и поразии очакваш, когато туй положение се узакони?
Донасянето на кафетата прекъсна начеващата препирня. Разговорът се поднови едва след като ги изсърбаха.
— Отбивали ли сте се наскоро отсреща при Петраки? — попита след това хаджи Гендо. Имаше предвид църковното кафене, което се държеше от Петраки Влахов. — Не? Е, тогаз не сте видели и новостта на Сливен — вестник „Светлина“. Имало го, казват, и в читалището.