Беше лош, кървав сън. Наблизо се навърташе някакъв вълк. Звяр, от чиято паст капеха кървави лиги. От очите му изскачаха искри. Хафза го замери с камък, но вълкът не избяга. Дори напротив, с протегната напред глава бавно-бавно идваше към нея, все едно душеше следите на някого. Изведнъж вдигна глава. Погледнаха се очи в очи. Тя изкрещя, но никой не я чу. Вълкът заговори с човешки глас: „Хафзааа!“. Можеше да вижда кръвожадните му очи по-отблизо, дъхът му я обгаряше. Този път вълкът вдигна глава към небето и зави: „Съпруго на султан Селим!“ Хърхорещият му вой я парализира. Ръцете и краката ѝ бяха като вдървени. Не можеше вече да хвърли камък. Не можеше и да избяга. „Ти ме изпрати при демоните от ада, Хафзааа!“ Вълкът започна да рие земята с едната си лапа. „Наближава часът на разплатата, Хафзааа! Трепериииии! Жаден съм за кръвта на рода ти, Хафзаааа!“
После дочу някакво стенание. Като скимтенето на ранен лъв. Или на ранена газела — ѝ мина през ум. „Лъвове мои, газело моя!“ — потрепери от ужас Хафза. Започна да крещи и… Събуди се, облята в студена пот.
Нямаше вълк. Но воят му още звучеше в ушите ѝ. Изправи се в леглото. Това беше някакъв напев, а не стенание. Мелодия, която отвяваше ужаса, заредена едновременно и с тъга, и с надежда. „Някой свири!“ — си каза. Това беше звук, който никога досега не беше чувала. По тона си малко приличаше на един къс и дебел инструмент, на който в Трабзон свиреха с лък. Този обаче беше по-нежен, по-вълнуващ, по-обаятелен.
„Дано да е за добро!“ — промълви с разнежено от цигулката сърце. До ден-днешен сънищата не бяха подвеждали Хафза. Нещо се беше случило. Или щеше да се случи. Потръпна от страх. От път идваше някаква новина. „Новината в устата на звяра!“
Заслушаха се в Ибрахим и наложниците, и войниците. Постовите, прислужниците, забързаните да приготвят закуската готвачи, чираците. И притихналите в натежалите си от копнежи сънища уморени, капнали новобранци от общото помещение. Нямаше живо същество да не се събуди. Птиците, агнетата, насекомите… Светът се събуди за новия ден с божествените мелодии, които се ронеха от струните на цигулката. Болки, копнежи, несподелени любови, прикрити ревности — всичко, всичко се пробуди. Отрониха се въздишки. Избуяха мечти.
Мюнире се пробуди с първите бавно възвисяващи се към просветляващия небосвод звуци. Още не се беше наспала добре. На сутринта дебелата възрастна жена веднага щеше да дотича при нея. Снощи тя беше викнала в помещението на момичетата:
— Коя от вас е пристигнала днес? От чифлика ли, откъде ли?
— Аз — отвърна Мюнире с разтреперани ръце и крака.
От притеснение го произнесе толкова тихо, че дори и сама не се чу.
— Абе тук вече приемат и глухи, така ли? Виж я ти, от одеве викаме, а не чува…
Останалите момичета извъртяха глави към нея и се разсмяха. Мюнире с последни усилия отговори:
— Аз… съм… моля…
— Добре. Брей, тя имала език. Я излез отпред да те видя!
Мюнире тръгна с плахи стъпки към вратата.
Дебелата възрастна жена я измери с поглед от глава до пети. Пак се обърна към другите момичета:
— Като ми казваха, че няма по-черно нещо от нощта, аз все отричах. Има, казвах. Не че бях виждала. Но я вижте, права съм била. Абе това е по-черно и от нощта!
Навред прогърмя смехът на жените и момичетата. Мюнире усети, че цялата ѝ кръв се качи в бузите.
— Кажете на главния евнух да даде на тази съвсем светли дрехи. Нощем някой може да не я види и ей богу, като нищо ще вземе да се сблъска с нея.
Докато изчака истеричния невъздържан взрив от смях да утихне, тя продължи да оглежда Мюнире.
— Млък! — викна и всички се спотаиха. — Ти дойде с някого от чифлика на госпожата, така ли?
Идеше ѝ да викне: „Да! Дойдох с някого! С този, който е моят живот, моята душа!“.
Но само кимна с глава.
— Добре! Утре сутринта стани рано. И върви в покоите на принца. Намери човека, с когото си пристигнала. Майка Хафза заповяда да те предадем на служба при него. Ще вършиш всичко, което трябва. А вечер — тук. Ще се връщаш в помещението на момичетата.
Мюнире забрави целия си гняв. Като нищо можеше да се хвърли на врата на жената, която преди малко я дразнеше, и да я разцелува от радост по сбръчканите бузи.