В Одрин се разправяха легенди за коня му, който паднал в езерото Сапанджа, но се спасил и пак намерил своя стопанин, нищо че се върнал при него в окаян вид. Някои мълвяха, че Диметокалъ извадил принцесата от свирепия водовъртеж, други — че конят на капитана захапал между зъбите си въжето, сам скочил в езерото и изтеглил целия сал на брега. Легендата смесваше истината с лъжата, но нека. Все пак тези разкази, които старците препредаваха на младите в сладките раздумки на брега край реката, не вредяха на никого.
Не беше минало много време, откакто настъпи пъстрият вечерен здрач, когато ето този смел капитан Хъдър заедно с легендарния Мъзрак влязоха в построения край Чорлу военен палатков лагер.
Пламтяха купища огньове. Над черните казани по най-крайните огньове се издигаше пара.
И Хъдър, и конят едновременно надушиха апетитния мирис. Единият — на лучената яхния, другият — на хрупкавия овес.
На пропуска им преградиха пътя.
— Хатидже султан — веднага обяви Хъдър ага — е на десет минути оттук. Султанката идва насам.
— Я си закарай коня ей там!
Да беше по-друго време, като нищо щеше да ги скастри, но сега не им обърна внимание. И без това войниците бяха намръщени и без настроение. По всичко личеше, че нямаше да си отворят устата. Слезе от коня.
— Нашият повелител…
Щеше да попита: „Как е?“ Така и не успя. Войниците се обърнаха и повлякоха крак обратно към поста си. Явно, каквото и да им кажеше, нямаше да реагират.
Точно по средата се открояваше голямата шатра на повелителя. Цялата беше осветена. Платнището на входа ѝ се повдигна. Излязоха двамина — единият възрастен, другият младолик. Хъдър ага веднага разпозна Пири паша.
— Паша!
Не беше по правилата. Такова нещо не се разрешаваше. Но пък и моментът сега съвсем не беше такъв, че да се съблюдават всички норми и обноски.
Възрастният се обърна. Хъдър бързо се приближи и се изправи почтително отпреде му.
— Нарушихме вежливостта, паша, знам. Отдайте го на тревогата ми. Хатидже султан препуска с коня си насам, пристига тук.
— Пристига? Но… — Великият везир погледна към младия човек. — Бяхме писали на султанката, че…
Не можа да довърши какво е написал. По приближаващия тропот на копита разбра, че вече няма смисъл.
— Тя вече пристигна…
Хъдър забеляза, че младоликият пошушна нещо на великия везир. Мехмед паша кимна в знак, че има право. Сетне се обърна към Хъдър:
— Синко, явно ти си на служба при госпожа султанката. Ако това е така, иди при нея да ѝ съобщиш, че в момента повелителят си почива и не бива да го безпокоим. Очакваме я в нашата палатка.
Докато Хъдър се отправяше към караула, великият везир и младоликият мъж хлътнаха в съседната до шатрата на повелителя палатка.
Хатидже влезе в палатката заедно с Небиле и се насочи право към Мехмед паша.
— Щом получих писмото ви, веднага дойдох. Нима Негово Величество падишахът е толкова болен?
Великият везир се престори, че не е чул въпроса на принцесата.
— Ако позволите, ще ви представя главния лекар Али Челеби.
Хатидже беше забранила да се споменава пред нея думата „лекар“, но сега въобще не ѝ обърна внимание. Душата ѝ не трепна. Сърцето ѝ не се разтуптя. Веднага се обърна към младия мъж, който в сравнение с Пири паша изглеждаше на около тридесетина години.
— Какво е състоянието на баща ни? — Улови погледите, кръстосани крадешком между двамата. — Много ли е тежко? Говорете! От какво е болен, поставихте ли му диагноза?
— Султанке!
— Щом е вдигнал такава температура, че не е могъл да продължи пътуването си…
— Султанке!
Хатидже виждаше, че главният лекар се опитва да я прекъсне, но не го чуваше.
— Какво лечение и какви мерки…
— Султанке!
Този път главният лекар прозвуча по-силно и доста по-настойчиво.
— Одрин е съвсем близо. Оттук с колата… В такава палатка… Там е по-… Може ли да тръгне?
— Дъще, Хатидже султан!
Най-накрая великият везир я хвана за китката и я накара да млъкне.
— Сега е моментът на мълчанието, чедо. Моментът на мълчанието, когато трябва да се молим за здравето и благополучието на Негово Величество падишаха и неговото духовно водачество на земята…
— Божичко Всевишни… Божичко Всевишни…
Хатидже скри лице в дланите си. В душата ѝ изригна вик: „Нима единият от двамата мъже в този мой живот ме изоставя! Нима баща ми ме напуска!?“.
— Али Челеби ще ви осведоми за състоянието на повелителя. Но преди това седнете. Хей, момче!...