Стражът пред входа моментално се появи.
— Донеси вода на госпожа султанката!
Хатидже приседна там, където я покани великият везир. А Небиле веднага се сви в краката ѝ и взе ръцете на господарката си в длани. „И Джевахир правеше така — сети се Хатидже. — В трудни моменти ме хващаше за ръцете… Ах, Джевахир, съкровена моя приятелко! Виждаш ли, мъките не оставят на мира твоята султанка.“
Главният лекар се поизкашля два-три пъти. И започна:
— Джелялийските бунтове доста изтощиха господаря ни…
Говореше суховато, но напрегнато. Хатидже поклати глава в смисъл на „знам“.
— Но когато край Анкара разби оня мошеник Бозоклу Джелял, дето се провъзгласи за халиф и месия, той се успокои. Точно тогава обаче върху гърба на нашия господар се появил цирей. Господарят не му обърнал внимание. Не намерил за необходимо да го сподели и с нас. Мислел си, че ще мине. Но когато след време циреят започнал да се възпалява, казал на личния си секретар Хасан Джан. От него разбрахме и ние. Като опипал с ръка гърба на господаря, Хасан Джан се натъкнал на подутина колкото гълъбово яйце. Махнал дрехите и видял цирея. Както ни каза, имал отгоре съвсем черен връх, голям колкото око на птица. А наоколо — тъмночервена, морава подутина. При най-малкия допир господарят подскачал от болки. Хасан Джан щял да му каже, че ще е по-добре да го види лекарят, но знаете какъв е… падишахът… как да му го кажел!
Той изведнъж спря да говори така рязко, като че ли някой му заповяда: „Млъкни!“. Хатидже вдигна глава да го погледне и какво да види — очите на Али Челеби бяха приковани в Небиле.
Седнало в краката ѝ с вдигнато нагоре лице, девойчето слушаше този човек с широко отворени очи. Лекарят явно я забелязваше за пръв път. Направо си беше глътнал езика. За миг очите на Хатидже се прехвърлиха от единия към другия.
Небиле беше толкова красива! Розови, нежни скули. Пъстри очи. Веждите, ресниците… Устните — същински череши. Момичето сякаш не го слушаше, то направо гледаше в захлас обрамченото с черна брада лице на лекаря, съзерцаваше стойката му, ръцете.
„О, не!“ — изстена дълбоко в душата си Хатидже. Тя беше заличила в главата си всякакъв спомен за такива сцени. Сега отново оживяваха. Само дето участниците в нея бяха други. Преди години тя беше в ролята на Небиле. А в ролята на Али Челеби — нейният Поен славей! „Аллах! — възкликна негласно. — Не ми го причинявай! Не прехвърляй моята съдба върху това скъпо дете.“
— Да! — намеси се веднага тя. — Слушам ви!
Али Челеби се изчерви като рак. „Аллах! Съвсем като него!“ — трепна Хатидже. А Небиле усети по тона ѝ какво искаше да каже. Засрамена, откъсна очи от него и наведе глава.
За да оправдае мълчанието си, главният лекар се поизкашля.
— Негово Величество падишахът настоял да му изстиска цирея. Хасан Джан ни каза: „Бях принуден“. Седмица преди да тръгнат към Одрин, натиснал цирея, спукал му върха, гнойта изтекла. Господарят се пооправил. Болките отшумели. Дори подметнал на шега към личния си секретар: „Имаш лечебна сила в ръката си, Хасан Джан, ако искаш да те назнача за лекар, а?“
Хатидже забеляза как погледът му отново се плъзна към Небиле. Ядоса се. „Виж го този колко е невъзпитан! Ние се тревожим за баща ни, а челебията — за трепетите на сърцето си!“ И се заяде с него:
— Спотайвате ли се? Струва ми се, че криете нещо. Не го премълчавайте. Кажете го, колкото и да е болезнено. Ние знаем как да превъзмогваме болките и трудностите.
— Било два дни преди да потеглят, обясни ни после господарят. Циреят отново се разлютил. И отново започнали болките. Този път бил много по-възпален. Падишахът все настоявал пред Хасан Джан да не казва на никого. Тръгнал в това състояние. Вчера видях, че не се чувства много добре. Люшкаше се върху Акдуман. Никой не беше виждал Явуз Селим така — същият Явуз Селим, който не знаеше какво е умора дори когато прекосяваше и пустините, за да достигне прозренията на Пророка.
На това място се намеси и Пири Мехмед паша:
— Щом господарят ми каза: „Паша, нещо става с нас“, спряхме. Едва слезе от Акдуман. И какво да видим — вдигнал висока температура, целият гори. Веднага извикахме лекари. Едва тогава всички чухме за този цирей.
Очите на главния лекар пак се залепиха върху Небиле.
— Челеби! — не се стърпя повече Хатидже. Видя, че го стресна, и смекчи тона: — Каква диагноза му поставиха? Що за цирей било това?
Дори и Небиле усети строгото назидание в гласа ѝ. Част от него бе отправено към нея и за да се отърве от черните очи на Али Челеби, тя леко се извърна с гръб към него и положи глава върху коленете на господарката си.