— Негово Превъзходителство Пири паша, господарю!
Очакваше падишахът да каже: „Да дойде!“
— Само че първо ела ти, Паргалъ!
Учуди се. Дали беше уместно падишахът да вика него при себе си, а великият везир да чака? Нямаше време да мисли за това. Веднага прекрачи прага. Прекърши се през кръста, наведе глава.
— Повелителю!
Сюлейман се разсмя с глас, после му пошушна на ухо:
— Още от сутринта изгоря, Ибрахим! На бърза ръка! Пири паша ще разкаже в Дивана как съм го накарал да чака, а съм приел теб, и веднага ще ти измислят нов прякор.
Той и бездруго очакваше да се случи подобно нещо.
— Полека-лека свиквам да прибавят към името ми отпред и отзад разни неща, господарю!
— Както и да е! — каза Сюлейман и поклати глава. — Не забравяй, че баща ни е скрил някои неща и от Пири паша. Ще му задам само някои въпроси и ще му съобщя решението си. Онова, което трябва да знае, ще го чуе, като му дойде времето.
Ибрахим отново се поклони, направи се, че уж му целува ръка, вдигна я към челото си. Този жест изразяваше: „На драго сърце ще изпълня заповедта ви!“. В същото време си мислеше, че ако час по-скоро не си направеше преценка — и то съвършено правилна преценка! — на събитията, които започваха да му променят живота, а ги оставеше да се премятат из ума му както сега, щеше на бърза ръка сам да си подпише смъртната присъда.
Изгледа с удивление как великият везир заситни към падишаха. В знак на траур, дори и в този вечерен час Пири паша беше облечен в черно. Дори високата му бяла шапка беше обвита с черен тюл. Почуди се, че въпреки въпросното толкова високо нещо, главата на този човек беше наведена към дясното рамо. Как ли ходеше, без да я събори? „Със сигурност аз никога няма да сложа на главата си такъв калпак — си рече. — Дори и да сложа, преди да направя две крачки, ще го съборя и ще стана за посмешище.“
Появяването пред принц се различаваше от представянето пред падишах. На първо място, той не настъпи прага. Прекрачи го не изправен, а наведен. Като го премина, изправи гръб, но не съвсем. Главата и шапката му си стояха над дясното рамо. Ръцете — хванати една за друга под корема. Черни бяха кафтанът му, поясът, ризата, дори йемениите с извитите нагоре носове, които се подаваха под крачолите на шалварите. И понеже полите му метяха пода, не се виждаше как пашата крачи, той сякаш се пързаляше. Очите му бяха сведени надолу. Въобще не вдигаше глава да погледне към Сюлейман. Направи една-две крачки и се спря.
— Могъщи!
Дори Ибрахим едва успя да чуе гласа му.
— Приближи се, велики везире!
Едва след това Мехмед паша направи още една-две крачки.
— Войската разбра ли за смъртта на баща ни?
— Утре, точно когато господарят ще препасва ятагана в „Еюб султан джамия“, шатрата, където е скрито тялото на починалия, ще бъде вдигната. В това време колата, която ще извози тленните останки, също ще бъде в Чорлу.
Сюлейман поклати одобрително глава.
— Личният секретар, Ибрахим ага, ви е предал какво искаме във връзка с церемонията по погребението.
— Да, повелителю!
— Като казваш „да“, избран ли е хълмът, където ще положим в земята нашия баща?
— Като тръгнем за „Еюб султан“, ще прекараме шествието за коронясването ви оттам. Ако решите, че е подходящо, веднага ще се започне с подготовката. Там ще са архитектите и майсторите строители. Ще вземат размерите за тюрбето и джамията, които ще бъдат построени върху гроба на нашия господар.
— И това е добре. Къде ще се прави намаза за погребението?
Великият везир се учуди и на този въпрос:
— Във „Фатих джамия“, повелителю. Духът на Селим хан ще се зарадва, че е в селенията на дядо си.
— Добре е измислено. Завоевателят заслужава да тръгне в последния си път от мястото на друг завоевател.
Настъпи мълчание.
— Сега — замислено продума Сюлейман — в джамията, точно срещу двора, да се обособи място за жените. Там ще бъде нашата валиде. Само че… — замисли се за малко — сестра ни Хатидже султан ще се сбогува с баща ни в двора на джамията. И само тя да бъде допусната до самия гроб. Ясно ли е?
Ибрахим погледна към великия везир и си каза: „Нищо не е разбрал!“ Като чу, че в двора на джамията и при гроба ще присъства жена, Пири Мехмед паша съвсем се обърка. Но не беше в състояние да се противопоставя. И възрастният везир направи оня жест, че уж целува дясната му ръка, после я поднесе до челото си.
— Ще го изпълня на драго сърце, повелителю!
— На шейхюлислямът Зембилли Али ефенди да му кажеш рано сутринта. Нека да подготви съответния религиозен документ, да не възникват никакви пречки.