Отново поднесе ръката му към устните и към главата си.
— За това се разбрахме. Сега, да дойдем до най-важния въпрос. Още не сме коронясани и още не сме седнали на трона на Османската империя, но от вечерта искаме да знаеш. Ти, паша, служи честно и почтено на нашия баща.
Великият везир изтръпна. „Понижава ме! — му мина моментално през ума. — Ще предаде поста на оня разбойник Ферхат или на кръвния ми враг Ахмед. Какво да се прави! Дотук ми било писано!“
— Информирани сме как си служил. И ние те оценяваме по достойнство.
Ибрахим внезапно изпита жал към този човек. Лицето на пашата беше побеляло като вар. На себе си каза: „Стига си го протакал, хайде, час по-скоро му кажи на горкичкия, та да си отива вече, да си почива“.
— И си мислим още — отчетливо, дума по дума, продължи падишахът, — държавната служба не бива да се прекъсва рязко. Трябва да знаеш, че ние ти имаме доверие. Нека държавният печат да остане в теб, паша! Да видим сега, след бащата, как ще служиш и на сина.
Възрастният човек се захлупи в полите на Сюлейман. Падишахът не му позволи да ги целува.
— Повелителю! Всемогъщи! Твоят слуга Мехмед залага главата си на твоя път!
— Главата си е твоя, паша, за нас е достатъчно да ни служиш! Ще кажеш и на Зембилли Али ефенди, че баща ми го е поверил на мен. Да продължава да разпръсква светлина по пътя към ислямския свят.
Великият везир целуна ръка и я допря до челото си.
Този път падишахът посочи него:
— Непременно сте чули за Ибрахим ага. Моят любимец.
„Любимец, а? — си каза Мехмед паша. — Любимецът на султан Сюлейман!“
— Той ми е довереният приятел! — поясни падишахът, като видя изразеното в очите му учудване. — С него си споделям проблемите. Да изброявам ли още? Надявам се, че след Сарухан името му се е разчуло и из столицата. Ако кажеш „не, не го знаем, нямаме представа“ — ето, сега вече я имате. И не само в столицата, името му трябва да се чуе от цялата Османска империя, трябва да се знае, така искаме. Върнахме му свободата и го назначихме за личен секретар — каквото е казал, все едно сме го казали ние. Очакваме да получава съответното уважение.
Още в Сарухан се беше научил, че дворците са натежали от изненадващи случки, от изненадващи думи. Но в султанския дворец беше по-друго. Хрумна му въпросът: „И великият везир ли ще ме уважава?“ Не очакваше подобна заповед. Наведе глава пред падишаха в знак на благодарност, а с крайчеца на окото изгледа стария везир. По отново вдигната и спусната ръка стана ясно, че пашата няма нищо против да му отдава почтително уважение. И как би могъл да има?
— Оправихме и това! — обади се султан Сюлейман. Взе една кристална чаша с вода от близката масичка и я изпи. — Паша, тази вечер Хатидже султан ми донесе завета от покойния ни баща Селим хан.
Завет ли? Великият везир се изненада, но не се издаде. Принцесата въобще не му беше споменала за това.
— Прочетохме съветите и желанията на нашия баща. Сега имам един въпрос към теб.
— Заповядай, всемогъщи султане!
— В какво състояние се намира флотилията на моята държава?
Макар че гледаше крадешком, Ибрахим видя как засия лицето на великия везир. Той очевидно се беше зарадвал да чуе този въпрос. „Благодаря ти, Всевишни! — си промълви сам. — Значи предложенията ни са повлияли на султан Селим. Значи, когато му казах да изкараме флотилията в Бяло море, да всеем страх сред врага, да завладеем остров Родос, за да прекършим и отхвърлим и последния кръстоносен меч в гърдите ни, това, че се изчерви и кипна от яд, е било преструвка. Виж, завет е оставил на сина си за остров Родос.“
Тъкмо отвори уста да му отговори, падишахът вдигна ръка да замълчи.
— Този разговор ще си остане тук, Пири паша, така да знаеш! Между тримата. В Дивана още няма да се огласява. Чуя ли от някого една дума, една идея, ще си го изкарам на вас двамата. Няма да пожаля нито единия, нито другия. Главите и на двамата ще се изтърколят в краката ви.
„Олеле!“ — стресна се Ибрахим. Колкото пъти чуеше заплахата за отсичане на глави, толкова пъти ръката му неволно се хващаше за гърлото. В момента стана същото.
— А сега се приближи така, че това, което ще ми кажеш, да го чуем и двамата.
Пири Мехмед паша се приближи до падишаха. Сюлейман махна с ръка към Ибрахим да се приближи и той. „Трима мъже глава до глава! — си каза Ибрахим, изпълнен с гордост. — Сюлейман ще разкрие на великия везир политиката, която ще води. И то пред мен.“
— Повелителю! — започна великият везир. — Нека най-напред да благодарим на Аллах. Отсега да ти е честита победата, Сюлейман хан. Завоевателят на Родос Сюлей…