— Какво ще правим?
Ето в този въпрос беше възелът.
Нямаше какво да направят, абсолютно нищо.
Нямаше как да каже на падишаха: „Искам разрешение да се оженя за сестра ви“.
— Ще поговоря.
Хатидже усети, че от вълнение и напрежение дъхът ѝ секна.
— Не! В никакъв случай не го правете!
— Трябва да го направя!
— Ще се вбеси и може да ви погуби!
Ибрахим се усмихна.
— Каква е разликата? И без това животът ми няма ли да се превърне в смърт, ако не мога да ви постигна?
Но той разсъждаваше трезво. В този дворец не можеше да просъществуваш, ако не държиш сметка за опасностите. Те дебнат на всеки ъгъл, във всеки момент.
От дни наред падишахът и Хюрем не бяха излизали от чертозите му, а ето че от това Ибрахим започна да се обнадеждава. За мястото на Пири Мехмед паша като велик везир се водеше безбожна подмолна война. Ахмед паша идваше при султан Сюлейман да клевети Мехмед паша. Също и Ферхад паша. Не оставяха неподхвърлена клевета. Ако единият кажеше, че онзи се развличал с малки момченца, другият твърдеше, че Пири е загърбил даденото от Аллах, ами се е пристрастил към малките момченца. „Повелителю, в двореца му не можело да се разминеш от юноши!“
Щом чуеше тези клевети, и великият везир не оставаше по-назад. Двадесет и пет камили злато пристигнало отнякъде за вашия слуга Ахмед.
За да не ходел повече да разправя „аз съм слуга“. И слава на Аллаха, Ахмед паша сега не ходи, а направо тича!
На сутринта клеветеше другия. „Чухме, че Ферхад затънал в пиянство и спрял да прави намази, господарю. Не е наша работа да го освестяваме. Кажете на шейхюлисляма да му изтегли ушите. Нали обичаме Ферхад паша повече, отколкото трябва, не искаме да му се случи нещо лошо нито на този, нито на другия свят!“
Всяка дума и на тримата беше отровно хапче, украсено с лъжа, лицемерие, интрига, далавера, клевета. Макар че познаваха колко безжалостен можеше да бъде гневът на падишаха, и тримата танцуваха с ангела на смъртта, само и само да грабнат султанския печат. „Добре де, ами ти? — питаше се нощем. — Ами ти, ти, Паргалъ, ти какво преследваш? Същото, нали? Защо и ти не потанцуваш с ангела на смъртта?“
Вече не можеха да се виждат и с Хатидже. Беше истинско щастие, ако успееха да се зърнат от прозорците! Не можеше да стигне и до Гюлбахар. Махидевран най-сетне проумя, че падишахът е обсебен изцяло от червенокосата. Тя изпадаше в нервни кризи, като чуеше, че Хюрем не излиза от чертозите на повелителя, че е заповядано да се подготвят за нея собствени покои и че са ѝ дадени слугини, придворни, телохранители, няколко дадъ, калфи, че всеки ден при новата любимка на падишаха тичат трима шивачи с цели топове копринени, атлазени платове, тюл и сърма. Значи Ибрахим не можеше да очаква някаква полза и от нея.
Тогава — на работа!
Реши при първа възможност да намекне на Сюлейман нещо по въпроса. Естествено, по подходящия начин.
И не чака дълго. Една сутрин му казаха: „Повелителят ви чака!“. Ибрахим моментално изхвърча да се яви пред падишаха.
Когато тръгна по коридора към чертозите на повелителя, от вратата вдясно чу да долитат звуците на канун — чън-чън… — и чу някаква жена да казва:
— Браво, Хюрем ханъм! Пророкът ви е надарил с всичко. Красота ли не щеш, ум ли не щеш, разум ли не щеш! А какво да кажа за пъргавината на тези пръсти! Подскачат като врабчета върху струните на кануна… Ще омагьосате Негово Величество падишаха!
„Хайде, хайде, тя и бездруго вече го е омагьосала!“ — въздъхна Ибрахим.
След две-три любезни думи султанът даде дневните си нареждания. Получи сведения как са нещата в корабостроителницата. И заяви:
— До няколко дни и ние ще посетим нашите воини — морските пехотинци.
За момичето обаче въобще не отвори дума. Сюлейман не стъпваше по земята от щастие.
— Ами… — продума Ибрахим, преди срещата им да приключи.
Хатидже трябваше добре да си даде сметка за цената на това, което направи той. Залагаше си главата в нозете на Сюлейман!
— Ако господарят ми позволи, имам да му казвам нещо!
Падишахът вдигна глава. Погледна Ибрахим право в очите. Дясната му вежда беше вдигната както когато беше напрегнат.
— Знам какво ще ми кажеш, Паргалъ! Само не ми го казвай сега! Като освободим Родос от друговереца и се завърнем, тогава!
LIV
„Боже мой, боже мой!“ — мълвеше си Хатидже.