По дяволите, не знаеше!
Нищо не знаеше!
Любовта в сърцето ѝ за миг изригваше в огнени пламъци, а само след минута се сковаваше от лед като снежни върхове.
Хатидже усещаше, че мракът се приближава.
— Страхувам се.
— Моля, султанчице?
Какво? Забеляза, че Небиле я гледаше с преливащи от обич и тревога очи. Ясно, мислите ѝ, чувствата ѝ се бяха превърнали в глас, бяха се изплъзнали през устните. Неволно повтори:
— Страхувам се, Небиле. Студено ми е. Замръзвам.
— Не се бой, султанчице! Виж, Небиле е тук! — обгърна я с ръце тя. — Аз ще те стопля.
Погали момичето по косата, рукнала на талази по гърдите ѝ:
— Небиле?
— Султанчице? — Небиле беше вдигнала глава към лицето ѝ и я гледаше право в очите.
— Никога ли не си се влюбвала?
Алена червенина заля бялото красиво лице на Небиле. Чу се само смутен шепот:
— Султанчице!
И тя отново зарови глава върху гърдите ѝ.
Можеше ли да има по-добър отговор от този.
— Той ли е? В Чорлу. При баща ми…
Момичето не се обади.
А и нямаше нужда. И без това Хатидже го знаеше.
— На колко години е?
Попита я само, за да предизвика някакво разочарование в главата ѝ. Откъде можеше да знае. Но се случи нещо, което най-малко очакваше. Красивата глава върху гърдите ѝ се разклати.
Нима си беше говорила с главния лекар? Не можеше да повярва.
— Среща ли се с него?
Небиле поклати глава в потвърждение.
— Хъ… Хъ… четиридесет.
Господи! Защо се случваше това? Защо се изписваха по челата имената не на тези, които трябва, а на онези, които не трябва? Небиле е още мъничка!
— Ами… такова… той, значи… е много възрастен за теб, нали?
Небиле не ѝ отговори. Хатидже дълго чака. В това време през очите ѝ се изнизаха хиляди картини. Безпомощността на едно деветгодишно момиченце, стъпките пред прага, появилият се на вратата звяр, ръцете-паяци, които разкъсваха и събличаха дрехите ѝ, мачкаха гърдите ѝ, отвратителното лице, нахвърлилият се отгоре ѝ проклетник!
От Небиле така или иначе не се чу никакъв звук. Тогава тя ѝ прошепна с възможно най-мекия си като кадифе глас:
— Погледни ме в очите, Небиле!
— Султанчице! — прозвуча немощна, срамежлива съпротива.
— Моля те!
Главата на Небиле се повдигна бавно-бавно към лицето ѝ. Първо видя бисерните капчици по красивите ѝ бузи. Сетне и струпаните в очите ѝ дъждоносни облаци.
Господи, колко красиви бяха очите на Небиле! Колко преливащи от любов.
А и… ако ѝ бяха казали, че някой ден ще разсъждава така, Хатидже нямаше да повярва. Да, ами че Небиле вече не беше като нея някога, деветгодишна!
Целуна я по челото.
— Добре…
Подуши ѝ косата, погали я. Небиле отново се остави в нежните ръце на своята господарка.
— Щом е така — промълви Хатидже, — обещавам! — За последен път се поколеба. — Обещавам ти, моя красива Небиле! Ще бъдеш негова. Обещавам!
Не усети влажните топли устни на момичето върху бузата си.
Дъждовните капки, които се стичаха по двете бузи, се смесиха, преляха едни в други.
„Аллах! — молеше се от дън душа Хатидже. — Не си щади щастието за моята Небиле. Пази я. Моля те. Не допускай тя да преживее това, което преживях аз!“
LV
Ибрахим беше притеснен. Нямаше настроение. Нямаше да пипне и цигулката, ако не знаеше, че Хатидже иска да ѝ свири. Така или иначе това беше единственият контакт помежду им. Ясно му беше, че само с вълшебството на звуците можеше да поддържа жива любовта ѝ към него.
Случваше се това, от което се страхуваше. От деня на завръщането им от Родос досега султанът изобщо не излизаше от чертозите си. Дори да излезете, правеше неща невиждани и нечувани; прегърнал родения от Хюрем принц, той се разхождаше из градината на двореца. Естествено, при тези разходки до него беше и московчанката.
Ибрахим усещаше, че откакто се появи Хюрем, неговото влияние върху падишаха започна да се стопява. Тя му беше връчила заявката си още когато я видя за пръв път, по пътя ѝ към обятията на султана. Опасно момиче! Много опасно. Личеше си, че ще обърне всичко надолу с главата. И заради необузданата ревност и глупост на Гюлбахар се оказа, че една наложница не му остави възможност да вземе мерки и направо го извади от равновесие.
Сюлейман нямаше очи за никой друг, освен за нея. На всичкото отгоре тя пак беше бременна. Всички очакваха от нея да се пръкне още един принц.