И той ли имаше някаква тайна? Или рана от несподелена любов?
Тя никога нямаше да го разбере.
Само едно нещо щеше да направи. Както каза и брат ѝ — да забрави и да не го мисли повече, да гледа към щастливото бъдеще, както искаше Паргалъ.
И тя щеше да постъпи точно така.
Ибрахим не знаеше какво да каже, какво да мисли. Понякога се чувстваше притиснат в ъгъла, друг път сърцето му щеше да изхвръкне от гордост и радост.
Господ му беше дарил такова щастие! Ако някои му бяха казвали: „Не се бой, момче, твоята мечта ще се сбъдне!“, той щеше да им се изсмее и да ги подмине. Мечтата, която все му се въртеше из главата.
Това, неговото, беше същинско чудо, като чудото на Исус, когато тръгнал върху водата.
Или като изцелението на прокажените и сакатите.
Сега беше създал половин властелин от някакъв си роб.
Велик везир, упълномощен с правата на повелителя.
Истински властелин!
В кое от това би повярвал Ибрахим?
При това Сюлейман пред всички му беше дал обещание: „Не се бой, няма да те изхвърля!“.
Ибрахим го познаваше много добре. Сюлейман не беше човек, който можеше ей така лесно да дава обещания. Но кажеше ли веднъж: „Имаш ми думата!“, камъни и дървета да паднеха, той си държеше на нея.
Ибрахим беше обявил, че не иска този пост, за заграбването на който всеки вадеше очите на другия. Пред всички! Ибрахим го беше отказал. Беше се опълчил. Не се беше подчинил на султан Сюлейман, който с един поглед сечеше глави.
И падишахът му беше отговорил:
— Добре! Обещавам, теб никога няма да те изхвърля. Никога няма да те уволня, Паргалъ. Давам ти моята дума, думата на султан Сюлейман!
Паргалъ тъкмо се зарадва, че няма вече нужда от плана, според който трябваше да се възползва от любовта на Хатидже султан, стана това, за което не знаеше да се радва ли, да плаче ли.
Падишахът му даде Хатидже, без той сам да я поиска.
Мислеше и размисляше защо Сюлейман го направи. Чрез веригите на брака да държи в ръцете си човека, на когото свали прангите на робството ли?
Или беше надушил тайната им връзка?
Накрая си рече: „Както и да е! Аз съм Любимеца Ибрахим. Великият везир и зет на султан Сюлейман, могъщият падишах на Османската империя.“
Уповаваше се на Господ. Да видим какво още можеше да му дари.
Всеки път, когато влезеше в залата под кубето, Ибрахим си казваше: „Виж ти! Безсрамниците, които ме пъдеха и ме държаха настрани, сега са пред мен, щръкнали по местата си със стиснати под корема длани и с превити в поклон гръбнаци. Начело с оня сатана!“
Искендер го гледаше право в очите и само дебнеше подходящия момент да го заговори. А на Ибрахим му ставаше все по-трудно да седи срещу смъртния си враг, срещу човека, чийто живот се беше клел да отнеме. Една нощ, когато го бяха налегнали черни мисли какво ще прави, как ще го понася, как ще си седи ей така, без да е изтръгнал сърцето на Искендер, той реши да прояви търпение. Ако той е дявол, стани и ти дявол. Ако го ликвидираш веднага, за Искендер ще бъде истинско спасение. Убивай го бавно и мъчително. Късай парче по парче от месата му. Ден след ден!
Това решение, ако не друго, поне му охлади малко страстите.
Искендер обаче не кротясваше. Един ден, след Дивана, запристъпва с патешката си походка право към него.
— Позволявате ли, Ваше Превъзходителство паша?
„Змията засъска“ — помисли си Ибрахим. Но това можеше да се използва за първия удар.
— Имам разговор, Челеби, с началника на еничарите за положението в Унгария и Египет. Може би някой друг път!
И за да го унижи, да му смачка физиономията, Ибрахим се разбърза. В този момент той мачкаше и тъпчеше като муха достойнството на ковчежника Искендер Челеби.
На онзи обаче изобщо не му направи впечатление:
— Знам, паша, Ваше Превъзходителство няма време да се почеше по главата. От една страна — османската държава, от друга — сватбата. Само две изречения! Няма да ви отнемам излишно време.
„Долен човек!“ — си рече наум.
— Давай тогава да ги чуем тези две изречения, Челеби!
Господи! Какво върховно удовлетворение изпитваше!
— Не ме упреквайте, Садразам паша. Помислих си, че все пак сте новак на поста велик везир. Тези работи по подготовката на сватбата гълтат повече разходи. Особено пък ако булката е сестра на нашия султан… Може Ваше Превъзходителство, как да го кажа, да има нужда от малко подкрепа. Вашият приятел ковчежникът е винаги на разположение. Достатъчно е само да ми подадете знак.