И бездруго нямаше миг, в който Сюлейман да не отрупва с подаръци и зет си, и сестра си.
В столицата валяха дарове от четирите краища на света. Крале и бейове изпращаха едни от други по-ценни подаръци на Ибрахим паша, великия везир на хана на хановете Сюлейман Великолепни, чиято слава вече започваше да завладява света и те искаха да се присламчат към него, да спечелят благоразположението му. Истанбул гъмжеше от многобройни дипломатически делегации. Всички те се надпреварваха да бъдат приети от Ибрахим паша, за да му поднесат лично подаръците на техните господари.
Дори Сюлейман се удивляваше на това внимание. Един ден направо му подхвърли:
— Абе, Паргалъ, както е тръгнало, ти ще забогатееш повече и от нас!
Ибрахим не се поколеба дори за миг:
— Аз и без това съм по-богат от вас, господарю!
И падишахът, и останалите край него се вцепениха. Противниците на Ибрахим се зарадваха. Великият везир сгази лука и сега щеше да изпадне в немилост. Ибрахим изобщо не се трогна.
— Защото — продължи той — аз притежавам приятелството на Негово Величество падишаха. Нима може да има по-голямо богатство от това, господарю наш?
Лицето на Сюлейман се озари в светлина, другите побледняха.
Един от везирите прошепна тихо на съседа си:
— Ага, никой от нас не може да се мери с този Макбул.
А срещу шатрата на падишаха изградиха сенник за посланиците. Нямаше как Великата Османска империя да сложи посланиците да седят срещу падишаха на копринени пухкави матраци. Наредиха под сенника дървени дъски, на които можеха да стоят само изправени на крака.
Отляво се издигаха още две великолепни палатки. Бяха като близнаци. Обвиваше ги бял тюл. Два реда червени пояси ги прихващаха отстрани. Това бяха палатките на Хатидже султан и на втората булка Небиле. Който искаше да наблюдава представленията, можеше спокойно да дойде и да седне някъде.
Дворецът беше декориран от Хюрем ханъм. Тя избра всичко, от игла до конец. Не позволи на никого да ѝ се меси. По външната фасада на сградата пуснаха чак до земята сиви и златистожълти копринени ленти, Върху триъгълния мраморен капител над входния портал поставиха огромна тафтена фльонга. Естествено, от сива тафта. Точно в средата на фльонгата беше кацнала златна плочка, а върху нея с бисери бяха инкрустирани имената на булката и младоженеца.
Около горичката бяха построени временни кухни. Поставиха казани за шербет. Три дни преди да започнат тържествата, заедно с кухнята на двореца с пълна пара заработиха и тези целодневни кухни. Към еничарските казарми, общежитията на морските пехотинци, клубовете на кавалерията, поделенията на бостанджиите се понесоха цели казани със супа и цели тави с баклава. А на хората, които се трупаха наоколо и гледаха цялото това великолепие със зяпнала уста, раздадоха чорба, куркума и ориз.
На двадесет и втория ден от месец март, преди обедния езан, султан Сюлейман пристигна, придружен от многолюдно шествие, в двореца на своя зет. Паргалъ посрещна повелителя на входния портал. Посегна да му помогне при слизането от коня, но Сюлейман не му позволи. При тази ситуация великият везир опря дясното си коляно в земята и зачака падишахът да слезе. При слизането хвана полите му и преди султанът да му попречи, ги целуна и вдигна до челото си. А когато сред дъжд от посипани през прозорците рози падишахът тръгна да се изкачва по застланото със сиви и златистожълти копринени ленти мраморно стълбище, той закрачи до него, малко по-назад, от дясната му страна.
Към обед посланиците, дошли от четирите краища на света, заеха своите места. Със своите лъскави, блестящи облекла и шапки с пера те събраха очите на народа върху себе си. Когато дойдоха и хората, които излязоха от обедния намаз, Ат мейданъ се претъпка. Еничарският оркестър, разположен зад шатрата на повелителя, удари тъпана и с това тържествата започнаха.
Със затаен дъх се проследиха пехливанските борби, акробатичните номера, показните сцени на бой. Дефилираха най-различни непознати за истанбулското население същества. Навалицата се впечатли най-вече от слоновете с огромните уши и жирафите с дългите шии. Разбира се, и от лъва, който се влачеше след десетимата грамадни мъже. След тях пресякоха и минаха през навалицата жонгльорите и клоуните. В небето над Истанбул зазвънтяха весели детски смехове.
Хюрем хасеки и Хафза султан бяха в лилавата палатка. Предната част от край до край беше покрита с бял тюл. Те можеха да виждат всичко, но хората не можеха да ги различават. От музиката на оркестъра не се чуваше какво викат децата на Хюрем — принц Мехмед и Михримах султан.