— Да е живо и здраво, а оттам нататък вече само Аллах знае син ли ще е, дъщеря ли!
Може би го беше казал, но от вълнение и радост не си чу гласа.
— Син е! Непременно ще е син! Сестрата на Сюлейман няма да роди от зет ми Паргалъ момиче, я!
Хюрем рязко се изправи на колене:
— Позволете, Ваше Височество, султане мой! От новината, която му поднесохте, Садразам паша така се зарадва, че на бърза ръка забрави да не стои изправен на крака, когато повелителят ни е седнал. Ако ни разрешите, нека всички да станем прави. Тъкмо няма да нарушим правилата, а и няма да оставим Негово Превъзходителство пашата да бъде сам в своята грешка на щастието!
Колко сладък беше гласът ѝ! И колко убийствена — всяка нейна дума!
Точно в този момент Хатидже забеляза изражението на Хюрем. Почувства студ. Дори мраз! Потрепери.
„Знаех го! — си каза наум. — Знаех, че проклетницата няма да ме остави на мира.“ Мракът отново започваше да се размърдва. Щеше да се случи нещо. Нещо лошо.
LXIII
Случи се онова, от което се страхуваше Хатидже. Една вечер Ибрахим се върна от двореца в дома им доста умислен.
Беше свикнала с това състояние на мъжа си. В повечето случаи беше вглъбен и замислен. Особено през последните месеци. Като че ли се плашеше от нещо. Или криеше някаква тайна. Някаква тайна, която му тежеше на сърцето. Знаеше, че няма да сподели нещо, което се отнася до държавните работи, затова и вечерта не го попита за нищо. Опита се да го поразведри.
— Знаеш ли, дори за час не мога да остана на спокойствие, сама. Толкова време мина от сватбата досега, а опашката от посещения за поднасяне на поздравления не свършва.
Мъжът ѝ не каза и дума. Може би дори не я беше чул.
— Знаеш ли кой дойде днес?
— Кой?
Хатидже се зарадва, че най-сетне е успяла да привлече вниманието на Ибрахим.
— Въобще не можеш да си представиш.
— Тогава ти ми кажи, Хатидже.
— Дона Гирити! Съпругата на онзи венециански търговец!
Гирити напоследък често идваше на гости у Ибрахим. Той се опитваше да откопчи някоя дума от Ибрахим, а Ибрахим — от него. Това беше начинът, който Ибрахим измисли за неофициална размяна на информация между Венеция и османската държава. От устата на Гирити се чуваше онова, което Венеция искаше да каже, а от устата на Ибрахим — отговорът на Османската империя. След срещите им, ако се наложеше, Ибрахим подаваше информацията на Сюлейман, а Гирити още като се върнеше в мистериозния си имот в Галата, сядаше да пише рапорта, който щеше да отлети към венецианския дож. По този начин тези две държави, смъртни врагове, чрез техните думи си отправяха предложения и приемаха обратно свързаните с тях отговори, без да имат какъвто и да е пряк контакт.
— Само да я видиш, мой паша. Дона Гирити си е наплескала по лицето и по очите всичко, което е имала. Накичила се е с каквото и е паднало подръка. Честна дума, огърлицата ѝ беше толкова тежка, че не можеше да си вдигне главата.
Тя имитираше вида на тази жена, но въпреки това Ибрахим не се усмихна.
— Какво искаше?
— Каза ми съпругът ѝ колко се възхищавал от теб! А владетелят на Венеция…
Ибрахим и без това отлично знаеше какво е искал този човек. Пакт за ненападание между Османлиите и Венеция. Тайно споразумение, за което Карл Пети не трябваше да знае. Дори и папата в Рим.
— Все пак, Хатидже — каза ѝ Ибрахим, — ти недей да си затормозяваш красивата глава с такива неща.
Значи, той беше много притеснен.
— Ха, дойде и жената на оня човек, който отговаря за хазната. Сега не се сещам как се казваше.
— Искендер! — подсказа ѝ Ибрахим.
— А, да! Искендер Челеби… Наистина ли е толкова богат, колкото казват, Ибрахим?
— А колко казват?
— Охооо! — възкликна Хатидже, надявайки се да зарази и мъжа си със своята веселост. — Какви ли не ги приказват! Че човекът е по-богат и от падишаха. Като започнеш оттам, че „ако хазната на Османската империя е товар за четиридесет камили“, и стигнеш до израза: „На този няма да му стигнат и четиристотин“.
Стори ѝ се, че видя в очите му блясък — заслепи я за миг и изчезна.
— Устите на хората не са завързани торби. Ще приказват, я! Какво ти каза тя?
— Челебията много те уважавал. Това, че господарят докарал Ибрахим паша във везирството е най-доброто, което можел да направи. Такива неща. Изглежда, отдавна сте се познавали.