— Дадох на господаря два принца и една султанка. — Погали корема си с длан. — И още едно е на път…
Хатидже се изуми, очите ѝ се ококориха.
— Какво? Боже господи! Много се радвам, Хюрем!
А наум си каза: „Пак ли?“. Тази жена раждаше всяка година, а тя не беше родила още първото си дете. Никак не минаваха тези девет месеца!
— Кажи на Садразам паша само да не се пречка на Хюрем. „Бъдете двамата като едно цяло — така му кажи. — Градете бъдещето на Османската империя след Негово Величество падишаха.“
— Хюрем! — не се сдържа да я укори. — Брат ми султанът все още си е жив и здрав. Аллах да му дава дълъг живот!
— Амин!
Внезапно скочи.
— Ние да си тръгваме вече. Утрешният ден трябва да се спечели от днес. — И се усмихна, като че ли не тя беше изрекла тези плашещи думи. Хвана в дланите си лицето на Хатидже. — Казахме си каквото трябваше. Останалото той да го реши. Приятелството на Хюрем хасеки или…
Не продължи. Защото по-нататък беше ясно.
— Вражда ли?
Пак смени темата:
— А и ти не се бави, моя красива султанке…
И си тръгна така бързо, както и дойде, оставяйки Хатидже загледана подире ѝ.
Заболя я главата. Не очакваше такава атака. Това беше обявяване на война. Хюрем искаше падишахът да направи престолонаследник най-големия ѝ син Мехмед, въпреки че правата принадлежаха на Мустафа. И очакваше Ибрахим да я подкрепи в това. Ако го направи, чудесно, ако не го направи, той да си му мисли! Така казваше.
Приятел с Хюрем или враг…
Какво ли щеше да избере съпругът ѝ?
А вечерта Хатидже подложи на разпит самата себе си: „Ами ти? Ти какво предпочиташ? Приятелството или враждата?“
Не отговори на въпроса, но знаеше какво избра за себе си. Мразеше Гюлбахар. Вероятно заради нея така и не можа да почувства капчица топлота към племенника си Мустафа. Щеше да избере приятелството.
Направи така, както ѝ каза Хюрем. Не се забави. Една нощ се преви от остри болки в слабините и викна:
— Майко!
Небиле и акушерките веднага се разтичаха. Съобщиха и на Хафза султан, и на Хюрем, че Хатидже султан ражда.
Роди, преди да се съмне.
— Какво? Какво е? — промълви.
— Радостна вест, султанчице! — отвърна ѝ Небиле. — Син си имаш!
Слава богу! Молитвите ѝ отново бяха чути. Като се върнеше Ибрахим, тя щеше да му подаде в ръцете техния син. Но всички бяха изумени. Главната акушерка го заяви открито:
— Такова раждане не бях виждала! Колко издръжлива, колко здрава била Хатидже султан! Ами че тя не викна дори веднъж!
Така беше постъпила. Преглътна болките си, преглътна и виковете си.
Засмя се на изумлението им. Какво толкова имаше за учудване? Нямаше да издържи на едни родилни болки ли такава жена като нея, орисана да броди по брега на смъртта безброй пъти, да се сгромолясва в бездънни мрачини, да изправя гърди срещу незарастващи рани и страдания?
Хафза султан и Хюрем дотичаха презглава. Хюрем се държа така, сякаш въобще не беше изредила онези думи. Не пусна от ръцете си сина ѝ.
Батко ѝ дойде след вечерната молитва, когато бебето вече беше заспало.
Той го взе на ръце и дълго се взира в него. Накрая се произнесе:
— То прилича на нас! От Паргалъ е взело само очите.
„И това е достатъчно“ — каза си наум Хатидже.
— Щом нашият зет пашата е пожелал ние да му дадем името, така и ще направим! — каза султан Сюлейман. Прочете молитва в ухото на племенника си и три пъти му произнесе името:
— Мехмед шах! Мехмед шах! Мехмед шах!
Оставяйки го в ръцете на Хатидже, изрече и друга молитва:
— Да расте жив и здрав за радост на майка си и баща си! Да бъде победоносец като моя дядо Мехмед хан!
LXVI
Оставиха зад гърба си и Газа. За Ибрахим краят на пътя вече наближаваше. Един ден, когато прекосяваше танцуващите в маранята под палещите лъчи на пустинното слънце безкрайни пясъци, той видя Голямата пирамида. В душата му изригна буря от възторг. Слезе от коня. Просна се ничком върху нажежения пясък, изпълнен с благодарност: „Господи! Още веднъж повярвах, че съм твоят избраник! Ти ме свали от дървения кон и ме качи на тези жребци. Ти ми взе дървения меч и ми постави в ръцете богато инкрустирани със скъпоценности ятагани. Ти ме поведе по пътищата на Александър Македонски, римляните Цезар и Марк Антоний. Моля те, позволи ми да си свърша работата така, че в тази страна на фараони наред с техните имена да се прославя и моето име! Докато свят светува!“.