В Кайро влезе като победоносен военачалник. Населението посрещна с рози османския паша, който ги освободи от краткия, но кървав режим на жестокия Ахмед. Той прочисти останалите бунтовници. Създаде съдилища и предаде на избраните от народа съдии арабските шейхове, които подкрепяха Ахмед. Отдели виновните от невинните. Така и не се трогна от сърцераздирателните молитви на виновниците за милост, нито от богатствата, които просваха в краката му.
— Абе, злодеи! — кипна от гняв. — За какъв вземате нас, великия везир на световния владетел Негово Величество султан Сюлейман, който притежава съкровищниците на цял свят, та сте тръгнали рушвети от злато и елмази да ни давате! Вашите богатства не стигат да купите не само великия везир на най-великия ни господар, ами дори и един гол и бос негов прислужник!
Из цяло Кайро като небесна гръмотевица се разнесоха гласът на Ибрахим и писъците на бунтовниците. На издигнатите покрай пътищата бесилки безжизнените тела на престъпниците се люляха три дни и три нощи.
Въстанието беше премазано, правосъдието — изцяло гарантирано, настъпило бе времето да се възстанови от основи разпердушиненият от предателите ред. И той направи такива неща, че славата и блясъкът му заля с радост не само улиците на Кайро, ами дори и трапезата на бедняците в столицата.
На всички вдовици и сираци осигури по списък месечна издръжка. Помилва и пусна на свобода де къде осъдени за неизплатени заеми имаше по затворите, а дълговете им плати от хазната. Отдели голям дял средства от бюджета за образованието на бедните деца. Със собствени пари възстанови джамията на египетския завоевател Амр Ибнил Ас. Намали високите данъци.
Когато приключи с всичките тези работи, бяха изминали вече два месеца и два дни, откакто пристигна в Кайро. Докара и назначи за управител на Египет правителя на Дамаск Хадъм Сюлейман паша.
Денем тичаше на вси страни, отзоваваше се на всеки, който казваше, че е натясно. Беше уморен, беше съсипан. Но не можеше да заспи. Страхуваше се да спи. Откакто дойде в Кайро, нещо му стана. Присънваха му се странни неща, някакво момиче все му подаваше златната корона на фараоните.
„Клеопатра!“
Можеше да се закълне. Тя беше! Красавицата, която сънуваше.
„Ибрахим! Ето я трихилядолетната корона на Египет. Тя вече е твоя!“
Даже и насън Ибрахим се виждаше недостижим.
„Ти не я ли даде на Цезар, а я обеща на Марк Антоний?“
„Да! Но никой не я заслужи така, както ти. По тези земи никой след фараоните не е направил това, което направи ти. Ти стана синът на Нил. Сине на Орус, приеми короната и трона. Те са твои!“
Изведнъж я виждаше съвсем гола пред себе си. Бавно-бавно се приближаваше към него. Устните им почти се допираха.
Мили боже, внезапно Клеопатра се превръщаше в Карадут. Короната блестеше в нейните ръце. „Вземи я! — казваше му Мюнире. — Нали искаше корона на главата си? Ето ти корона. Вземи я! Твоя е вече!“
Ибрахим искаше да избяга. Не можеше. Короната го притегляше с непреодолима сила. Той се приближаваше, а Карадут се отдръпваше. Мюнире се смееше като луда. Заливаше се в ужасен смях.
„Какво чакаш, Паргалъ? Виж, ето я короната, тук е. Вземи си я!“
И тъкмо да сграбчи короната…
Велики боже! Карадут се преобразяваше в огромна змия. В огромна кобра, втренчена в него, с вдигната глава.
Ибрахим се събуждаше облян в студена пот. Реши, че може би ще се отърве, ако се премести от Кайро в Александрия, но съновидението не го остави на мира и там.
Кобрата пак го хипнотизираше с ледените си очи. За пръв път ѝ видя корема. Колко е издут, си помисли насън. Като че ли… Като че ли…
„Проклета да си!“ — изкрещя и скочи от леглото, щом змията протегна към него раздвоения си език. В столицата нещо става! Враговете ми ни нападат!
Беше в това състояние под влияние на съня, когато му съобщиха, че Селман Реис е пристигнал от столицата с един боен кораб. Страхуваше се. Дали му се беше причуло Сюлейман да казва: „Ако не сме завоевателите на Египет, завоеватели сме на сърцата!“. Да не се беше разгневил, че не споменаваше неговото име?
Слезе направо на пристанището. Капитанът поздрави великия везир както подобава, извади от пазвата си едно руло, целуна го и го допря до главата си.
Послание от султан Сюлейман!
Само писмото на владетеля се целуваше и слагаше на глава.
„Ето! — каза си Ибрахим. — Тук е написано моето бъдеще!“
Отвори посланието със страх.
Паша…