Статуи ли? Или паметници? Същата вечер тя не сподели с Ибрахим какво мисли. Но ето, сега усещаше, че всички разсъждаваха като нея.
— Творецът им е бил запленен от гръцката митология. Едната статуя изобразяваше Аполон. Не можех да се отделя от нея. Сякаш богът на слънцето, музиката, огъня и поезията Аполон щеше да си грабне лирата и да засвири на нея. Срещу него бяха поставили статуята на Херакъл. Синът на бог Зевс и Алкимена, дъщерята на Микенския крал. Позата му беше такава, като че ли всеки миг щеше да скочи от постамента си и да се нахвърли върху дивите зверове. От изражението, изваяно върху лицето му, направо настръхваш.
— Третият пам… третата статуя на кого е?
— Богинята Артемида. Сестрата на Аполон. Пресвета Дево, ти трябва да видиш каква невероятна цялост, какво срастване се е получило с елена до нея.
— Пресвета Дево ли?! Елен ли?
Ибрахим дори не беше забелязал какви гафове направи от вълнение. Изписаното на лицето му смущение и объркване бяха направо потресаващи. Хатидже се сконфузи.
— Елен ли казах, Хатидже? Аллах, Аллах! Еленът е символът на Артемида. Артемида е дъщерята на Зевс и богинята Лето. Тя е богиня на дивата природа, лова и луната. Богиня на лъка и стрелата. Девственица с красиво лице.
— Девственица ли? Артемида не се ли омъжвала?
— Според митологията тя помагала на майка си, когато е раждала Аполон. Като видяла колко много се е мъчила, тя се заклела да остане девствена. Артемида носи светлината на непорочността и здравия разум.
В един момент въздъхна и взе ръцете на Хатидже в своите.
— Колкото и да ти разказвам, не мога да ги опиша. Не мога да одухотворя нагледно тяхната красота. Сама трябва да ги видиш.
— И тъй като няма как да отида до Будин, това означава, че не ще мога да ги видя.
— Не, моля ти се, ще ги видиш! Помолих господаря. Демонтирах ги. Натоварих ги в пълни със слама сандъци, за да не се повредят. Те са тук!
— Значи си ги донесъл в столицата?
— Да! — погледна я ядосано. — Стоят си затворени в сандъците. Колко пъти молих Негово Величество падишаха. Дайте ги на мен, ще ги поставя пред двореца си. Всеки да ги гледа. С тях столицата ви ще стане по-богата и по-красива. „Да си седят в сандъците!“ — все това си повтаря. Но няма да се откажа. Ще ги освободя от затвора им. Ще видиш!
„Каза и го направи!“ — мърмореше Хатидже. Постави статуите на Аполон, Херакъл и Артемида точно срещу двореца им. Сега, като обърнеше глава навън, Хатидже виждаше първо Артемида. Красивите ѝ женски крака. Защото поличката над тях беше толкова къса, че все едно я нямаше. И гърдите ѝ бяха открити. Ами онзи бог, когото Ибрахим наричаше Херакъл? Пази боже, Хатидже се срамуваше да го погледне. Всичкото му беше на показ, всичко.
Хората се стичаха на Ат мейданъ да разглеждат тези статуи. Крясъци ли не щеш, проклятия? Едни обръщаха гръб към тях и правеха намаз, други четяха Корана.
Всеки си даваше сметка, че статуите предизвикват буря от ужасен гняв. С изключение на мъжа ѝ. Един ден, когато този въпрос беше поставен и в Дивана, Садразам паша рече и отсече:
— Ще свикнат! Те показват колко е могъщ повелителят на Великата Османска империя. Доказателство, че наследникът на Древна Гърция и на Рим е Великата Османска империя!
— Но, паша! Народът гледа на тях като на идоли. Искам да кажа, че всъщност са само това. Ислямът не ни позволява такова нещо.
— Идоли ли? — извиси глас Ибрахим, а в себе си възропта: „Боже господи! Турци!“. — Паша, паша, това се нарича изкуство, а не идоли! Изкуство!
Но ето на, хората не ги наричаха изкуство. Везирите, пашите и учените роптаеха. Недоволстваха дори възпитаниците на Ендерун. А само допреди няколко години повечето от тях се бяха кръстили пред статуите на Исус и Дева Мария по родните си места. Разгневени бяха и еничарските казарми. Единствено в Корпуса на морските пехотинци нямаше и грам отпор. „Моряците са по-отворени към света и новостите!“ — казваше си Ибрахим.
На няколко пъти Хатидже с подходящи изрази и сладкодумие му каза:
— Да бяхме махнали оттам онези неща, моля те! Да ги вземем в нашия двор. След като хората не проявяват разбиране, няма защо и да ги гледат, не е ли така?
— Не, моля, има защо! Ще свикнат. Само след месец дори няма да забелязват, че са там.
Не свикнаха.
Сред хората даже плъзнаха от ухо на ухо и два стиха:
Ето тогава Садразам паша изпадна в ярост.