Паргалъ и преследвачът му подминаха Гюзелджехисар. Преобразеният Ибрахим обърна коня си надясно към реката Гьоксу. Не след дълго спря пред жълтата къща.
Конникът, който го преследваше и сега се беше скрил сред дърветата, видя как вратата се отвори, преди още да се е похлопало на нея.
До слуха му долетя нежно, сладко гласче:
— Татко паша! Добре дошъл!
— Къде е Мухсине?
Стори му се, че дочу смях на момиче. Вратата се затвори.
„Ще бъде дълга нощ!“ — си каза човекът сред дърветата. Внезапно изплувалата иззад хълма луна огря лицето на Хъдър ага. „Леле! — изпъшка той. — Татко паша, а?“ След толкова усилия най-сетне беше разгадал мистерията.
„Мухсине ли? Тя пък коя ще е?“ — зададе си сам въпроса.
Каза си „Утрото е по-мъдро от вечерта!“ и слезе до брега на реката. Завърза коня на такова място, където нямаше да го забележат. На сутринта щеше да разчепка хубаво тази работа и тогава щеше да отиде при Хатидже султан.
LXIX
Седмица по-късно пред измазаната с жълта боя къща спря кола, която се бе надбягвала с есенните листа. Кочияшът и едрият мъж до него с рунтавите мустаци се втурнаха да отварят вратичката.
Първо слезе крехка като вейка жена. След нея — втора, която явно се загръщаше да се предпази по-добре от настъпилия студ. Тя хвана първата за ръка. Запристъпваха директно към къщата по постланата с килим от жълтеникави и ръждивочервеникави листа земя.
В същия миг измежду дърветата от градината на къщата излезе едър мъж. Ръката му беше пъхната в черния пояс.
— Търсите ли някого, госпожи?
Кочияшът и другият до него с рунтавите мустаци минаха пред жените.
— Изчезвай, ако ти е мил животът! — избоботи мъжът с рунтавия мустак. — Какво си мислиш, че правиш, знаеш ли пред кого се изпречваш?
— Пред кого?
— Пред Хъдър ага, който клетва е дал, ако трябва и да убива, но с живота си да брани Хатидже султан, дъщерята на покойния Селим хан, сестрата на падишаха и наш господар Сюлейман хан.
Човекът се смути от тези високопарни изявления. Но така и не отстъпи. През рамото на Хъдър ага погледна към двете жени зад него. Едната беше много млада и много хубава. И другата не беше грозна, но сякаш вече малко поувехнала. И много бледа.
— А те кои са?
— Ами ти кой си, че ми задаваш и въпроси?
— Аз съм охраната на дома — леко разколебан, отвърна човекът. — Не мога да пускам вътре никого, без да знам кой е.
— Вече знаеш! — процеди този път през зъби кочияшът. — Нали агата ти каза. Глух ли си, или искаш да се простиш с живота?
Пазачът видя, че и двамата от новодошлите са с ръце в поясите, готови всеки миг да му се нахвърлят, и реши да подхване с по-мек тон:
— Значи, сестрата на нашия повелител…
Хатидже докосна Хъдър ага по рамото, даде му знак да се дръпне встрани и излезе напред.
— Дръпни се, Хъдър! Нямаме излишно време за губене. Да потропаме на вратата. Аллах не казва на гостенина си: „Махай се!“.
Като видя как изглежда жената, как се държи, как говори, пазачът се убеди, че Рунтавия мустак му е казал истината. Без съмнение, това е сестрата на султан Сюлейман — Хатидже султан. А и придружителката ѝ не беше която и да е. Той пък не беше чак такъв глупак, че да се изпречи на пътя пред сестрата на падишаха. Плюс това никой не му беше казвал, че трябва да го направи. Задачата му беше само да пази двете жени вътре от непознати хора. А сестрата на падишаха съвсем не беше непозната.
Поклони се и отстъпи. Хатидже тропна два пъти с токмака по вратата.
Изчака. Никакъв отзвук.
— Няма ли ги?
— У дома са. И без това не се показват много-много.
Тъкмо се канеше трети път да потропа с бронзовия токмак, когато зад вратата се разнесе весел, красив глас:
— Идвам! Кой е?
— Ще отворите ли, момичето ми? Ние сме гости, изпратени от бога.
Вратата се открехна.
На прага застана млада, красива жена. Хатидже се разтресе не толкова от красотата и свежестта на това момиче, колкото от приликата. Пред нея стоеше Ибрахим в женски образ. Неговите вежди, неговите очи, носът, устните, овалът на лицето. Дори и ръстът. Много красива, много чаровна, много елегантна. Много достолепна. Но и много разтревожена.
Като видя как се стъписаха гостенките, тя се усмихна.
— Моля да ме извините, накарах ви да чакате. Нямаме много посетители, а бях на брега до реката… Заповядайте, кого търсите?