Конникът на съдбата тръгваше на път. Връхлиташе към нея с изваден меч.
„Спасявай си главата, Паргалъ! — си каза наум. — Дано умът ти да надвие и гордостта, и алчността. Иначе…“
— Ех, щом е така… Приказките дотук. Оттук нататък съдбата си знае работата. Казвам ти, само не се опитвай да използваш настървението на две воюващи заради децата си жени, за да заграбиш властта. Особено пък ако тези жени са Махидевран Гюлбахар и Хюрем. Която победи в тази битка, нейна ще е и властта, и могъществото. А който си прави сметка да ги развърта на пръст, ще си загуби главата.
Всички очи в залата под кубето бяха отправени към вратата. В днешното заседание на Имперския диван щеше за първи път да участва обявеният от султан Сюлейман за пети везир Рюстем паша. Всички бяха наясно, че Хюрем султан направи Рюстем везир. И че тази жена нямаше да остави бъдещия си зет да бъде все пети везир.
Той най-сетне се появи на прага. Ушитият нов кафтан и островърхата шапка му бяха възголеми за снагата и главата. Преплете длани и наведе глава по общоприетия маниер. После запристъпва навътре. Ибрахим се изуми.
— Този нали беше куц? — пошепна на застаналия до него Айяз паша.
— Куц! И още как! С очите си го видях, Ибрахим паша. Като ходи, щом стъпи на десния крак, полите на кафтана се провлачват по земята — отвърна му Айяз паша, прикрил устата си с длан.
— Ами какво е това сега?
За да не го видят, че се е разсмял, Айяз паша наведе глава напред.
— Казват, че дъщерята не е по-малко умна от майка си. Михримах султан накарала Рюстем да си поръча такива ботуши, които да скриват куцукането му. Подметките им били различни. Погледнете го, без малко ще настъпи шалварите си, само и само да не се виждат токовете.
Новият пети везир Рюстем паша дойде и се спря пред Ибрахим. С наведена глава. Трябваше да стои така, докато великият везир и главнокомандващ не му кажеше: „Застани ето там, везир паша. Очакваме усърдно да служиш на Османската империя и на нашия господар!“.
Незабелязано Ибрахим погледна към прозореца с решетката горе вдясно. Когато поискаше, падишахът следеше оттам заседанията на Дивана. Можеше да бъде сигурен, че в момента там седяха и Хюрем, и Михримах.
— Добре дошъл, Рюстем! — каза.
Хареса си гласа. Мина му през ум, че сигурно и седналият на трона си в забулената от облаци планина Олимп бог Зевс е говорил така на своите слуги.
— Застани ето там, от лявата ни страна. Очакваме усърдно да служиш на Османската империя и на нашия господар! Пророкът да те закриля, Рюстем!
Нарочно не прибави и „паша“.
Рюстем се наведе още по-ниско напред, после се изправи. Ибрахим първо видя черната му брада, после и черните очи. Господи! Това бяха непроницаеми очи. Враждебен поглед. Физиономия на лисица. Коварен човек, готов да ти се нахвърли, стойка като опъната тетива.
Повлякъл подире си погледите на везирите, Рюстем отиде и застана на мястото си, а очите на везирите този път се впиха в Ибрахим.
„Разнищват ме“ — си рече той веднага наум. Преценяваха реакцията му. Вътре в себе си положително злорадстваха: „Хайде да те видим, Макбул паша! Ето, сега ще се видиш в чудо! Краят ти настъпва. Дори и ти не можеш да излезеш на глава с ума и подлостите на този Рюстем!“
Същата нощ Ибрахим не можа да заспи. В ума му се въртеше не толкова заповедта на падишаха: „Паша, време е да го поставиш на място този Тахмасп! Господ да те закриля!“, колкото везирът на Хюрем — Рюстем.
Пред очите му непрекъснато се мержелееха неговата физиономия, неговите погледи.
Рюстем си беше подал заявката още като се появи на прага. „Този човек е опасен, Паргалъ! Внимавай!“
Като се обръщаше отдясно наляво, изведнъж между плешките го прониза остра болка, все едно му забиха кама. Цял изтръпна. „Кама! — си рече. — Онзи човек е камата на Хюрем!“
Нямаше да застава с гръб към него.
Рюстем беше Троянският кон на Хюрем.
Да размахва ятагана по бойните полета беше къде-къде по-безопасно, отколкото да седи в Дивана редом с наемния убиец на онази вещица.
Очакваха го пустините на Сафевидите, красавиците на Тебриз, висящите градини на Багдад. Там имаше да върши неща, които го очакваха от тридесет години.
Спомни си мига, в който падишахът издаде заповедта за война. Пред очите му оживя картината, когато се поклони пред Сюлейман и възкликна:
— Повелителю!
— Искаш нещо да кажеш ли, Сераскер паша?
— Ако господарят разреши, искам да взема със себе си и главният ви ковчежник Искендер Челеби.