Побързаха да накарат камилите да приседнат. Разчупиха ключалките на няколко сандъка. Обърнаха един от тях, съдържанието му се разпиля върху пясъка.
Командирът на нападателите провери сцената на разигралите се действия.
— Има ли някой избягал?
Един от мъжете се разсмя:
— По дяволите, двама от пазачите не можахме да уловим. Избягаха. Още преди зазоряване ще стигнат до Багдад и ще вдигнат страхотна олелия.
Друг имитира как ще викат избягалите:
— Помощ! Помощ! Помощ! Хората на главния ковчежник Искендер Челеби плячкосаха хазната на Негово Величество падишаха! Тичайте!
Запревиваха се от смях.
— Стига! — заповяда командирът им след малко. — Да си поемем малко дъх! Но още преди разсъмване трябва да стигнем до оазиса, където си скрихме униформите, и да се отървем от тези фалшиви дрехи.
Докато грабеха с шепи и тъпчеха по джобовете си златото от обърнатия сандък, се случи нещо съвсем неочаквано. Зад хълма се разнесе тропот от копитата на цял табун коне по пясъка. Командирът се изненада. Такова нещо нямаше в плана. Още се опитваше да разбере какво става, когато над сто кавалеристи вдигнаха облаци от пясък и с явно добре отпочиналите си коне препуснаха към тях на галоп.
— Какво става бе? — измънка някой. — Това не са ли телохранителите на главнокомандващия паша?
Прогърмяха изстрели. Двама от четиридесетте преоблечени в униформите на Искендерчелебиевите момчета мъже паднаха. След тях се разнесоха още много писъци: „Майчице, изгорях!“. Който умря — умря. Който остана — оживя.
Кавалеристите довлякоха командира им пред началника на ескадрона.
— Подлец! Искендер Челеби е захвърлил службата си на ковчежник, за да стане главатар на банда ли? И ви е изпратил да плячкосате хазната на нашия господар, така ли?
Командирът се изуми. Какво означаваше всичко това? От тях се искаше да се преоблекат като войниците на Искендер Челеби, да нападнат и да предадат обраните скъпоценности, а пазачите да убият. Да оставят само няколко свидетели сред тях. А после да си тръгнат и да се отърват от тези проклети дрехи.
— Да оберем ли? Какво става бе? Ние не сме никакви хора на Искендер Челеби.
— Стига! — прогърмя този път началникът. — Признай си поне като човек, та Садразам паша да ви прости вината!
— Ние не сме виновни! Това беше планирано. Театър, капан! Затворихме си очите, за да избягат двама от пазачите. Каквото се поиска от нас, направихме го — без да пропуснем нещо. Едно акче дори…
Ужасната плесница по лицето прекъсна думата му наполовина.
— Не сте пипнали, а? А какви са тези златни пари, сребърни монети, скъпоценни камъни, които се изсипват от джобовете и поясите на онези псета?
— Те… те…
Оръжието на началника гръмна. След него се разнесоха още няколко изстрела. Не остана нито един жив от преоблечените във военните униформи на Искендер Челеби нападатели на кервана с хазната.
— Чухте ли!? — провикна се началникът към своите кавалеристи. — Преди да пукне, командирът на бандитите си призна, че са хора на Искендер Челеби и че по негова заповед са преследвали и ограбили кервана с хазната на нашия господар падишаха.
Неколцина кимнаха в знак на потвърждение.
— Чухте ли? — извика пак началникът.
— Чухме, чухме!
— Ще свидетелствате ли за предателството на Искендер?
— Да! Да! Ще свидетелстваме!
Искендер Челеби беше щастлив, доволен. Сам си казваше: „Как няма да се чувства щастлив човек сред четири багдадски красавици като напъпили цветя!“. Едното момиче му подаде купата и той отпи голяма глътка вино. Хапна си фурмата, която му поднесе другото момиче.
— Ах, ти, сладкишче! — щипна третото, което държеше в обятията си. — Няма да ям повече фурми, теб ще изям!
Момичетата се заливаха от смях, когато зад палатката прозвучаха някакви гласове. Някой извика. Счу му се шум от боричкане. Искендер въобще не му обърна внимание. Никой не можеше да му попречи да се наслаждава на тези прекрасни мигове. Грамадните му пръсти зашариха по гушката на момичето в прегръдките му, по гърдите ѝ. Момичето му изчурулика нещо, а той с другата си ръка я сграбчи за бедрото.
— Искендер?
Изненада се. Някой го беше повикал по име ли? Претърколи момичето настрани и избухна:
— Що за дърз…
Думата му увисна наполовина във въздуха.
Отпреде му застанаха десет въоръжени мъже. Дулата на всички бяха насочени към него.