Кехаята, вкопчен в дирека на беседката, вече си поемаше дъх.
— Не! — отговори. — Не госпожата! Очаква те синът на нашия повелител султан Селим хан, лъвът на лъвовете, санджакбеят ни принц Сюлейман!
Въпреки вътрешното си напрежение, Ибрахим му се присмя отгоре:
— Няма да дойда! Няма да се помръдна оттук, ако самият падишах не дойде лично да ме повика!
Изведнъж зърна какво изражение направи кехаята.
— Сериозен си! Не се шегуваш, нали?
— Виждал ли ме е някой аз да се шегувам!
— И сега ти ми казваш, че принцът е в чифлика, така ли?
— Казвам ти, че ако се помотаеш още малко, ще те заковат за ушите на стената.
Ибрахим скочи от беседката.
— Виж какво, ако отида там и те хвана в лъжа, не отговарям. Утре ти ще засаждаш захарната тръстика. Не е кой знае колко много, душко, хиляда и двеста калема.
— Виж го ти! Абе казвам ти, че принцът те чака, а ти без срам и свян пред възрастта ми си седнал да си чешеш езика! Хайде, размърдай се, тичай! Вземи си и онова проклето цигу-мигу!
Още като видя отдалече верандата, Ибрахим разбра, че кехаята не го е излъгал. Вече се беше смрачило, но въпреки това там бъкаше от хора. Отвсякъде беше обкръжена с копия и ятагани. Горяха факли, цялата веранда беше залята със светлината на полилеите, които Ферахшад пазеше като зениците на очите си.
Щом видяха насреща им да тичат презглава двамата запъхтени и запотени мъже, охранителите заеха бойна позиция и насочиха копията си към тях.
— Отваряйте, отваряйте, санджакбеят нас чака! — обади се Халил ага.
— А вие кои сте, че да ви отваряме? — изръмжа един от тях.
— Аз съм кехаята на този чифлик.
— А онази върлина кой е?
— Той ли? — засмя се кехаята и пристъпи на крачка от копията. — Ами той е странната птица, която омагьосва принца със своите песни.
Охранителите им направиха път. Разбутаха хората, дошли да видят войниците и принца, и минаха навътре.
Госпожата беше опънала голяма трапеза точно срещу шадравана при басейна. Начело седеше с кръстосани на дивана крака един човек с огромна шапка. Бяха с гръб към мястото, откъдето идваха. „Този сигурно е Сюлейман — помисли си Ибрахим. Личеше си по шапката. Плюс това седеше върху най-великолепната постелка от чифлика. Карадут непрестанно обясняваше, че господарката не дава на никого да сяда на нея, а и нещо повече — не дава даже и да се погледне. „Значи задникът на принца е по-ценен от всяко друго нещо — измърмори си наум Ибрахим. — Виж го ти, не му стига диванът, ами и от три страни са го подпрели с възглавници!“
Ферахшад седеше точно срещу него на двете си колене и обслужваше гостенина. Тя първа видя, че Ибрахим идва. „Колко седмици стана? — му мина през ума в този момент. — Три ли?“ Още като я видя — тази жена, от която искаше да се отърси! — кръвта закипя в жилите му с нова сила. Долови и оня добре познат блясък в очите на господарката. Те преливаха от копнеж и желание. Тя хвърли поглед настрани, направи му знак от коя страна да дойде. Тъкмо щеше да се отправи натам, Халил ага го хвана за ръката и го дръпна към себе си.
— Онзи човек е принцът, нали разбра? Не стой като мотика насреща му! Захлупи се на земята и не се надигай, докато не ти каже да станеш!
В него започна да се надига потаен бунт: „Погледни, господи, към тези двама твои раби! Той ще стане падишах на Великата Османска империя. Ами аз? Роб на големия чифлик! Къде е справедливостта?“
Стресна се от страх да не извършва грях. Незабелязано се прекръсти и без да отмести поглед от купата му, коленичи пред своя връстник, който си сърбаше супа с лъжица. Видя как той присви очи в знак на потвърждение, наведе глава почти до земята и застина така.
Почака. „Ей ти, Голямата шапка, кажи ми да стана де!“
Не каза.
Чу тропането на лъжицата.
— Господарю? — Гласът на Ферахшад. До този момент никога Ибрахим не беше го чувал така стеснителен и плах. — Ще ми разрешите ли да ви запозная с някого?
По звука, който чу, Ибрахим разбра, че онзи е оставил купата със супата върху сребърната поставка.
— Можете да станете! От колко минути стоиш все така, сигурно кръстът те е заболял.
Гласът беше колкото чистосърдечен, толкова и зареден с нотки на шега, хумор, присмех.
Изправи се. Застанаха очи в очи.
Беше първият му поглед към престолонаследника принц Сюлейман, санджакбея на Сарухан.