— Какво става, защо мълчите, госпожо? Попитахме, ще ни продадете ли Паргалъ? Разбира се, ако и той самият пожелае да дойде при нас.
После рязко се обърна към него:
— Ти защо мълчиш, Паргалъ? Искаш ли да те купя?
Ибрахим усети, че старата рана отново започна да кърви.
Купуване. Продаване. В съзнанието му прозвучаха гласовете, които не можеше да забрави:
— Това гръцко копеле струва доста пари!
— Веднага да го купим!
— Абе ти, какво ти разбира главата от продажба на роби!? Така ли веднага се продават? Ще кажеш: докато не се появи оня, който дава добри пари, не го продавам, така ще му вдигнеш цената.
„Хе, хе, хе! — изскочи между спомените му оня отвратителен смях. — Погледни го онова, капитане! Момченце като капчица! Има-няма след две години — и вече става за любов. Като вземат маниаците да се забавляват, злато ще ти носи бе!“
Ще го продават, ще го купуват, злато ще им носи от удоволствията!
В съзнанието му се надигнаха и други гласове. Изведнъж бичът в ръцете на оня проклет дявол изплющя върху гърба му:
— Или човек ще станеш, или ще те продам! Не ме интересува. Какво искаш още бе? По три пъти на ден ти дават цели купчини храна. Какво искам от теб в замяна на това?
Ибрахим мълчеше.
— Казвай! Какво искам в замяна?
Ибрахим пак не отговаряше. Стискаше зъби, защото знаеше какво е наказанието, ако не отговореше на господаря си.
— Покорство! — крещеше оня. — Послушание! Каквото ти кажа, това ще правиш! Като кажа да го заколиш, ще го заколиш!
Чуваше безмилостното изсвистяване на камшика, хапеше до кръв устни, само и само да не изкрещи от непосилната болка в мига, когато се стоварваше върху гърба му.
— Ще те продам аз тебе! Не ме интересува — щом не чуваш от дума и се правиш на важен! Ще те дам на някой, който продава роби, тогава ще видиш! Ще те продам!
Следеше дявола през пролуката на вратата. Говореше с някаква жена. Тя беше с гръб към него, не можеше да я види.
— Продаваш ли го? — попита тя господаря.
— Само за да не скърша волята на Касъм ага! Но да ти кажа истината! Горделив е. Не чува от дума. Вирнал си е носа. Цял месец се заяждал с нашите момчета — като рекъл „Не мога! Няма!“ и край! Още като чух, казах: „Я ми го хванете оня!“ Стана работата. Сам си я свърших. Ще има да те тормози, госпожо! Мъж не може вече да му стъпи на врата и да го вкара в пътя. А пък искам и много пари за него.
— Ти само ми кажи каква му е цената.
Дяволът прошушна цената, Ибрахим не го чу. Жената подхвърли звънтяща от пари кесия.
— Купих го, край!
Оня дявол подхвърли в шепата си един-два пъти кесията, а после се засмя.
— И аз го продадох, край. Дано добро да ти носи! Но не забравяй какво ти казах!
Жената се обърна към вратата, сега вече Ибрахим видя лицето ѝ. Засмяна жена, красива.
— Не се бой! Аз ще го направя човек!
„И го направи!“ — си каза. Направи го. За миг в него оживяха топлината на тялото ѝ, парещите устни, които шареха по цялото му тяло, ласките на малките гъвкави ръце, стенанията ѝ, когато се притискаха като луди: „Моят мъж!.. Моят мъж!...“
„И тя ме направи човек!“ — заключи наум.
— Е, няма ли да ми кажеш? Нали преди малко в словесния ни двубой ти беше достоен партньор? Казвай, Паргалъ! Искаш ли да те купя от твоята госпожа?
Ибрахим усети, че Ферахшад го държи крадешком под око и че душичката ѝ трепери какъв отговор ще даде. Сигурно дори отправяше и молитви: „О, Аллах! Дано да каже: „Не искам! Моля ти се, нека каже, че не иска!“
Вдигна глава. Взря се в засмяното, но непреклонно лице на своя връстник.
— Защо? — попита глухо. — Защо искаш да ме купиш, принце? Какво ще ме правиш?
Този път свитата на принца замърмори гневно, без дори да се прикрива.
— Виж го този нахалник!
— Кой си ти, че да говориш на господаря на „ти“!
— Госпожата не е успяла да го направи човек!
— Камшикът въобще не трябва да подминава такива като него!
— Да вземеш и да му строшиш в главата оня дяволски инструмент!
— Принце, дайте му на тоя да разбере!
Сюлейман вдигна гневно ръка и накара хората си да млъкнат. Погледна към Ибрахим.
— Музикант ли ще ме правиш?
Принцът се разсмя от сърце.
— Ако ги слушам тези, трябва още като те заведа в двореца, веднага да те туря на фалаката. И да те бият с тоягата дотогава, докато се научиш как се говори с един принц, при това син и наследник на Селим хан, от когото трепери целият свят…
„Добре де! — си каза Ибрахим. — Ами направи го! Вие и без това само това знаете: да отвличате, да биете, да колите, да убивате!“