— Ако правите каквото ви казвам — няма! Взети са всички мерки. Имате време като за две дежурства. Преди да изтече времето на вторите стражи, ще се върнете. Иначе ще се случи нещастие.
— А как ще вляза там? Стражите въобще няма да ме пуснат! — притесни се Фехим.
Джевахир се засмя:
— Ами че ти няма да влизаш. Ще вляза аз!
Лекарят нищо не разбра, погледна я с широко отворени очи. „Права е! — каза си Джевахир. — За бога, права е моята красива султанка. На кого да дари сърцето си, ако не на този красавец.“ Въздъхна едва доловимо. Подаде вързопа, който носеше, в неговите ръце.
— Бързо облечи това. А после ще облечеш и ето тези неща.
Свали кафтана от гърба си и шапката от главата.
Фехим още не се беше отърсил от смайването, когато разгъна вързопа и изумено възкликна:
— Но това шалвари ли са!?
— Оставете сега въпросите настрана, ами обувайте шалварите. Губим време. Аз веднага трябва да изляза оттук и да се върна в хана.
— Нали аз щях да отида?
„Ох! — изпъшка скрито Джевахир. — Всички влюбени ли оглупяват така?“
— В хана, значи, ще отидеш ти с моите дрехи!
Не бяха изтекли и десетина минути, когато вратата на колата се отвори.
Бехнам се изуми. Свършиха ли вече? Толкова бързо?
„Както и да е! Отваряй си очите. Не се баламосвай с глупости, да не изпуснеш пак плячката. Виж, даже се появи. Да стоиш ей така, със скръстени ръце — това е само губене на време и не ти върши никаква работа!“
Лекарят дори не слезе да изпрати любовницата си. „Виж го ти него, голобрадия! Дъщерята на великия падишах идва в колата му, за да се любят, а нашият бей дори не слиза да ѝ каже: „Хайде, по живо, по здраво!“
Бехнам почувства, че дяволът вътре в него се разхихика мръснишки. „Че защо да слиза? — изхърхори изчадието. — Той си свърши работата. Изпълни си дълга пред дъщерята на султана. Сега е твой ред. Давай да те видим пък теб, изпълни си дълга към твоя шах. Свърши си работата!“
Явно разколебана, жената се спря за малко пред колата, огледа се на вси страни. Вдигна ръце да нагласи добре на главата си островърхата шапка.
Рубинът, кацнал отпред, над челото, хвърли червен отблясък.
Бехнам вече беше абсолютно сигурен.
Беше онази болна жена. Болната дъщеря на султан Селим!
Слугиня на султанката, естествено, нямаше как да си сложи отпред на шапката голямо колкото човешка длан бижу с искрящ рубин.
Жертвата му тръгна.
Идваше насам, право към него. Щеше да мине на две, не позна, на три крачки отпред.
Бехнам се надигна на колене. Стискаше камата между зъбите. Целият беше напрегнат до крайност. Точно когато щеше да мине пред него, пружината щеше да отскочи, той щеше да излети като стрела и още с първия замах камата щеше да ѝ пререже гърлото. Нямаше да ѝ се размине само с това. Искаше тя, като падне на земята, да не е умряла още. Последното нещо, което щеше да види, трябваше да бъде той. Трябваше да види как той се навежда над нея, за да ѝ отреже главата.
Шапката с червения рубин, шапката с белия воал наближаваше… Наближаваше… Наближи…
Мина пред Бехнам. Убиецът дори я подуши. Щом видя гърба на мишената, пружината му се скъса, той се изхвърли и във въздуха проблесна стомана.
В един и същи миг той я сграбчи откъм гърба, запуши ѝ устата, а камата се плъзна през гърлото. Най-напред чу познатия стържещ по гръкляна звук. Сетне — съскането на изпуснатия от трахеята въздух. Разхлаби обръча на ръцете си едва когато видя и изригналия напред фонтан от кръв. Тялото се свлече на колене. Задържа се за миг така неподвижно, сякаш щеше да си остане в тази поза. На земята падна първо островърхата шапка. След нея се просна по очи и трупът. Дори в мрака на нощта Бехнам видя с каква ненаситна лакомия пръстта поглъщаше бликащата от прерязаното гърло кръв.
„Обърни се да те видя, Селимова щерко!“ — срита с крак проснатото на земята тяло. Отначало то се извъртя настрани. Рита го още и още, докато легна по гръб и застина така.
За миг Бехнам си представи в какво състояние ще изпадне високомерният Селим, като разбере, че смъртоносният нападател на шах Исмаил е отрязал главата на дъщеря му. Сетне го обзе възторг, като се сети каква еуфория ще настане в Тебриз, когато поднесе тази глава на шах Исмаил. Шахът несъмнено веднага щеше да увеличи неговата дажба опиум. Вече щеше да си го пуши, без да проси, без да му прави сметка, без да го отчита.
Наведе се да я довърши и мигновено се изправи.
Проклятие!
Това не е тя! Това не е тя!