Смъртта беше объркала адреса.
„Щом това не е тя, тогава кой е в колата?! — изкрещя убиецът в него. — Дали дъщерята на Селим не е разбрала, че ръката на шаха на всички шахове Исмаил ще я хване за гърлото, и не се е укрила там?“
Втурна се като луд към колата. Нахълта още от вратата. Вътре беше още по-тъмно от навън. По шумоленето на плата позна, че жената се опитва да стане. Ръката, с която държеше камата, се вдигна и спусна. Стоманата се заби трудно и по това разбра, че камата е попаднала в гръдния кош. Изтегли я. Ръката отново се вдигна, отново се спусна. Жената дори нямаше време да изпищи, извитата кама разряза върху гърдите ѝ кръст — от край до край. „Това ти се полага! — процеди Бехнам. — Върху гърдите на жена, която се забавлява като жените на неверниците, трябва да се положи кръст!“
От устата му изригна налудничав, трескав смях. Ето на, този път си свърши работата със Селимовата щерка. Сграбчи жертвата за косата и я повлече към вратата. Трупът се изхлузи навън. Дългата копринена коса се разстели по земята. Нападателят на шах Исмаил скочи от колата. Хвана главата на жертвата и клекна на колене.
— Селим! — гърлено процеди той. — Видя ли какво направих? Отървах болната ти дъщеря от неизлечимата и болест. След живота, сега ще ѝ взема и главата. Хайде да те видя как ще гледаш хората в очите с тази твоя обезглавена принцеса? Как ще управлява света падишахът, който не можа да опази собствената си дъщеря? Ха да те видим сега!
Пъргаво си довърши работата.
Хвана отрязаната глава и я вдигна във въздуха.
„Стой кротко и мирно, обезглавена Хатидже, докато се добера до коня. Наведе се и разряза шалварите. В парче от тях уви главата. „Там ще те сложа в едно подходящо за славата на баща ти място, драга, не се притеснявай!“
Бехнам бързо се стопяваше в мрака, а мозъкът му пламтеше. Защо не можеше да усети онова спокойствие, преди да свърши цялата работа?
Ето, беше я убил.
Носеше главата ѝ. Селим нямаше вече принцеса.
Беше си изпълнил задачата.
Какво тогава не му даваше мира?
Нещо не бе наред.
Защо дъщерята на Селим беше дошла в колата?
Ако е било, за да се срещне с любовника си, защо момчето излезе предрешено пет минути след това? И то в женски дрехи?
Защо Хатидже беше останала в колата, след като той излезе?
Каква беше причината за всички тези странни неща?
Известно време вървя през дърветата още по-бързо. В главата му не преставаха да се повтарят и въртят все същите въпроси.
Защо? Защо оня излезе от колата в женски дрехи? Защо? Защо?
Когато откри отговора, направо се свлече на земята.
По дяволите! Как не можа да се сети по-рано?
С отвращение хвърли на земята отрязаната глава.
— Проклятие! — нададе вой. — Ти не си Хатидже!
Вече виждаше всичко така, както беше в действителност. Жената, на която отряза главата, трябва да е била някоя от прислужниците на Хатидже султан. Точно така.
И тъй като дори и султанката да го беше извикала, мъжът нямаше да може да влезе в хана без разрешението на капитана, жената му беше донесла женски дрехи.
Лекарят, преоблечен като жена, отиваше на среща с тръпнещата в очакване Хатидже. Ако го видеха отдалече, войниците щяха да го вземат за прислужница на Хатидже султан.
„Не — прошепна. — Щяха да го помислят за самата Хатидже султан!“ Както си беше помислил и той. Накитът на шапката отпред с рубина беше на султанката. Измислили са този номер, за да държат войниците далече от мъжа. Щяха да сметнат, че минава дъщерята на падишаха. Точно като него самия. Та да не би да се спуснеха при него, за да му търсят сметка?
Добре, ами дежурните на входа? Как щеше да мине лекарят през тримата стражи? После, дежурен имаше и вътре. Сигурно стои пред вратата на Хатидже.
„По някакъв начин те също са в играта — просъска пред зъби. — Проклетата вещица е нагласила всичко, само и само да се срещне с любовника си.“
— Горкият аз, горкият! — завайка се той и започна да се удря по коленете. — Шахът ще ме хвърли на лъвовете, и това ми е малко!
След това се изправи. Огледа се наоколо като обезумял.
— Коя си ти? — попита отрязаната глава. — Ако те занеса като Хатидже, дали ще спасиш живота на Бехнам?
А излезе ли лъжата му наяве, гневът на шаха сто на сто щеше да бъде още по-ужасен.
През дърветата започваше да се процежда утринният светлик. Той хвана отрязаната глава за косите и я вдигна. Загледа се в окървавеното лице.
„Била си много хубава! — ухили се ехидно. — Но вече за нищо не ставаш!“
Залюля я, както я държеше за косата, завъртя я в кръг и я метна някъде напред.