— Не се мотай! — му заповяда. — Господарят ни чака. Тръгвай пред мен!
Ибрахим пристъпи нерешително една крачка и спря.
— Но аз не можах да разбера къде ще спя?
— Боже, дай ми търпение! — реагира мустакатият. — Само за легло се говори! Да не би господарят да е казал да лежиш, та да имаш и място за лягане? Естествено, има кой да мисли за това. Тръгвай!
Ибрахим не помнеше през живота си да е изпълнявал някаква заповед с такова огромно желание.
— Идвам! — затича се той след кавалериста.
Минавайки пред Джелаир, му се усмихна ехидно:
— Какво да се прави? Сега вече ти, демоне, ще изпразваш кофите с лайната!
XXIV
Дъхът ѝ секна. Наложниците се вкопчиха в полите ѝ и се разпищяха от ужас:
— Султанке!
— Да! — самоуверено заяви капитанът. — Всъщност… мишената сте вие! Хатидже изпита особена радост. Слава богу, си рече. Откакто чу, че Славеят ѝ е убит, тя волю-неволю търсеше пръста на баща си в това, а сърцето ѝ се раздираше от мъка. Представяше си, че шпионите са му докладвали за близките ѝ отношения с Фехим и той е издал заповед: „Отивайте да гасите пожара, преди да е подпалил комина!“
Значи се лъжеше. От все сърце се зарадва на това. Веднага си извади заключение: „Ако мишената съм аз, баща ми е невинен“.
— Сигурен ли си, Хъдър ага?
— Убиецът е погубил и Фехим Челеби, и Джевахир ханъм, защото ги е взел за вас. Разбрал е, че лекарят е мъж чак когато шапката е паднала от главата му. Иначе щеше да отреже неговата глава. В този момент се е присетил за жената, която е останала в колата. Щом там не е влезлият мъж в женските дрехи, значи е Хатидже султан. Убил е на място Джевахир… Джевахир ханъм и я е повлякъл навън. Решил е, че сте вие, и е отрязал главата. Носеше я увита в парцал.
— Къде?
— Според мен в двореца на Сафевидите, султанке.
— Какво?
— Предполагам, че убиецът е от нападателите на шах Исмаил. Намерихме извита кама, по нея съдя.
Шах Исмаил ли? Какво вземане-даване имаше той с нея? Защо шахът е пожелал да я убият?
Неочаквано се сети за Махмуд, големия син на чичо ѝ принц Ахмед, който избяга и намери убежище при шах Исмаил. В ума ѝ изплуваха отново бащините думи: „Ако не удушиш предателя, той ще удуши теб!“. Душата я заболя. „Нима докато аз страдам за тях, братовчедът изпраща палач по петите ми, за да си отмъсти? И все пак, така е по-добре. По-добре, отколкото баща ми да е изпратил убиеца на моя Славей!“
Ненадейно в мозъка ѝ запламтя друг въпрос. Как палачът е разбрал, че убитата жена не е тя? Не я беше виждал. По какво ще е познал, че отрязаната глава не е нейната?
„Как е могъл да разбере? Или… или… — не можа да довърши мисълта си —…че отрязаната глава на Джевахир не е моята?“ Командирът обаче я усети. Опита да се прикрие, но всички в стаята видяха наглата му усмивка.
— Сетил се е! — изсумтя.
Завъртя на пръст и вдигна нагоре увисналия си мустак, но не успя да го задържи така и той бавно и полека клюмна пак.
— Сетил ли се е?
— Да, султанке. Сетил се е.
Хатидже долови нотки на присмех и злоба, но не реагира.
— А как?
— През нощта в колата на Фехим Челеби тайно е влязла някаква жена. После жената излязла. Злодеят е предположил, че тази, която е дошла преди малко, сте вие. Тоест помислил е, че се връщате от посещение при лекаря. Нападнал я отзад и прерязал гърлото. Като видял, че жертвата му е мъж, преоблечен като жена, си помислил, че по непонятни причини вие сте останали в колата, и отново нападнал. Отрязал е главата на жертвата. Щял е да я отнесе на господаря си, за да му докаже как се е справил. Но както бягал, се попитал…
Млъкна. Хвърли многозначителен поглед към Хатидже.
— Какво се е попитал, Хъдър ага?
Капитанът този път потърси с поглед разрешение да говори пред другите.
— Казвай, какво се е попитал убиецът?
— Защо мъжът е в женски дрехи? Тогава се досетил каква е истината. Жената, която убил, е била вашата прислужница. Тя му донесла женските дрехи. За да заблуди войниците, тя си окачила на шапката вашия накит с рубина. Планът бил лекарят да се облече в женски дрехи, понеже без мое знание нямало да му позволят да влезе в хана. Все едно наложницата ви е излязла и се е върнала или пък вие сте отишли до лекаря и сте се върнали. Отначало палачът не го е разбрал. И уби Фехим Челеби и Джевахир… ханъм… Но като размислил, се усетил защо оня човек бил облечен в женски дрехи. И разгадал плана. А като разбрал, че е убил двама души по погрешка… — Замълча, за да си поеме дъх. Погледна я с подтекста: „Пада ви се, щом сте тръгнали да ме разигравате така“. — …хвърлил отрязаната глава и избягал. При бягството не е забелязал, че окървавената му кама паднала.