— И коя е тя?
— Общество „Полио“.
— А ако изгубите?
— Плащам хиляда паунда на благотворителна организация по избор на противника.
— Колко често губите?
— Около една игра на десет. Но това е хоби, мистър Грей, а не професия.
— Мистър Бишара, колко пари бихте спечелили, ако можехте да продадете тринайсет унции хероин?
— Нямах представа, докато не видях обвинението според което цената на улицата е около двайсет и две хиляди паунда.
— Каква печалба декларира банката ви за миналата година?
— Малко над двайсет милиона паунда, мистър Грей.
— И колко ще изгубите, ако бъдете осъден по това дело?
— Всичко.
— Нямам повече въпроси, милорд. — Мистър Грей уморено си седна. Себастиан си помисли, че адвокатът не прилича на човек, който вярва, че шансовете са на негова страна.
— Членове на журито — каза съдията, — сега ви освобождавам за уикенда. Моля да не обсъждате делото със семействата и приятелите си, тъй като не те, а вие сте онези, които трябва да решат съдбата на обвиняемия. В понеделник ще поканя обвинението и защитата да изнесат заключителните си речи, преди да обобщя. След това ще се оттеглите и ще обмислите всички доказателства, преди да вземете решението си. Моля бъдете по местата си в десет сутринта в понеделник. Желая ви спокоен уикенд.
Четиримата се събраха в кабинета на Гилбърт Грей.
— Какви са плановете ви за уикенда, мистър Клифтън — попита Грей, след като свали перуката и одеждата си.
— Смятах да гледам „Евита“, но не мисля, че ще съм в състояние. Така че просто ще си остана у дома и ще чакам дъщеря ми да ми се обади за моя сметка.
Грей се разсмя.
— А вие, сър? — попита Себ.
— Трябва да напиша заключителното си обръщение и да внимавам да не пропусна нито една от точките, повдигнати от Кармън. А ти, Арнолд?
— Ще стоя до телефона, ако случайно ти потрябвам, Гили. Мога ли да попитам как върви според теб?
— Много добре знаеш, че моето усещане няма значение, Арнолд, защото сега всичко е в ръцете на съдебните заседатели, а трябва да те предупредя, че те бяха много впечатлени от свидетелството на мисис Бергстрьом.
— Защо сте толкова сигурен в това? — попита Рос.
— Преди да застане на свидетелската банка, неколцина от журито поглеждаха от време на време към Хаким, което обикновено е добър знак. Но откакто тя даде показанията си, вече почти не го поглеждаха. — Грей въздъхна дълбоко. — Мисля, че трябва да се приготвим за най-лошото.
— Ще кажете ли това на Хаким? — попита Себ.
— Не. Нека прекара поне уикенда с убеждението, че невинните никога не ги осъждат.
36
Очертаваше се дълъг уикенд за Себастиан, Рос, Арнолд, Виктор, Клайв, мистър Грей и мистър Кармън, както и за Дезмъид Мелър и Ейдриън Слоун — и безкраен за Хаким Бишара.
В събота сутринта Себастиан се събуди рано след неспокойния сън. Макар че навън бе още тъмно, той стана, облече анцуг и изтича до най-близката вестникарска будка. Заглавията на стойката отвън не бяха добри.
БЕЗПОЛЕЗНО СВИДЕТЕЛСТВО НА ЗАГАДЪЧНА ЖЕНА („Таймс“)
10 000 В БРОЙ В САК С ХЕРОИН (,Дейли Мейл“)
БИШАРА ХВАНАТ ДА ВНАСЯ НЕЛЕГАЛНО ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ЧАСОВНИК ЗА 14 000 ПАУНДА („Сън“)
„Сън“ дори беше сложил снимка на часовника на първа страница. Себ купи бройка от всеки вестник и се върна в апартамента си. Наля си кафе, отпусна се в единственото удобно кресло в дневната и прочета няколко пъти една и съща история, макар че гледните точки малко се различаваха. И като предаваха унищожителните думи на мистър Кармън в кавички, журналистите можеха да останат недосегаеми за евентуална обвинение в клевета. Не беше нужно обаче да се чете между редовете, за да се разбере какво според тях ще бъде вероятното решение.
Единствено „Гардиан“ беше пуснал безпристрастен материал, който позволяваше на читателите сами да си направят изводите.
Себ не можеше да очаква, че всички съдебни заседатели ще четат единствено „Гардиан“, и освен това се съмняваше, че мнозина от тях ще последват инструкциите на съдията да не четат вестници по време на процеса. „Не забравяйте — беше им напомнил мистър Ъркърт, — че никой от седящите на местата за журналистите не може да реши изхода от това дело. Това е ваша и единствено ваша задача“. Дали и дванайсетимата се бяха вслушали в думите му?
След като прочете всяка дума от всяка статия, която споменаваше дори мимолетно Хаким, Себ пусна последния вестник на пода. Погледна часовника над камината, но още бе едва седем и половина. Затвори очи.