— Търси те някой си мистър Бари Хамънд. Казва, че било спешно.
Хаким Бишара прекара не дълъг уикенд, а шейсет и седем безсънни часа, докато чакаше да го откарат обратно в съда да научи съдбата си. Можеше само да се надява, че когато стане, говорителят на журито ще произнесе думата, която се надяваше да чуе.
Докато обикаляше затворническия двор в неделя следобед в компанията на двама банкери, които трудно биха могли да си отворят отново банкова сметка, неколцина от съкилийниците дойдоха да му пожелаят късмет.
— Жалко, че някой от тях не се яви като свидетел по делото — каза един от спътниците му.
— Какво би ми помогнало това? — попита Хаким.
— В отделението се носи слух, че наркобароните казват на всички, че никога не сте били дилър или наркоман, защото познават клиентите и доставчиците си по-добре от всеки разпространител. В края на краищата те не могат да пускат реклами и нямат витрини.
— Но кой би им повярвал? — попита Хаким.
37
Себастиан пристигна в Олд Бейли малко след девет и половина сутринта в понеделник. Когато влезе в съда с изненада видя, че Арнолд Хардкасъл седи сам на пейката на защитата. Себ погледна към мистър Кармън който вече бе на мястото си и препрочиташе заключителната си реч. Имаше вид на човек, който с нетърпение очаква сигнала за старт, за да се втурне към финалната лента. За адвокатите нямаше сребърни медали.
— Някаква следа от видния лидер на защитата? — попита Себ, докато сядаше до Арнолд.
— Не, но би трябвало да дойде всеки момент — отвърна Арнолд и си погледна часовника. — Звъннах му, но помощникът му каза, че не бива да бъде прекъсван по никакъв повод. Макар че трябва да кажа, че самият той прекъсва чудесно.
Себ все поглеждаше към вратата, през която влизаха съдебни служители, адвокати, журналисти и всички, които проявяваха интерес към делото, но не и мистър Грей. Оставаха петнайсет минути, а него още го нямаше. В десет без десет мистър Кармън започна да ги поглежда въпросително. В десет без пет Арнолд стана доста неспокоен, тъй като съдията със сигурност щеше да го пита къде е главният защитник, а той не знаеше. Десет.
Съдия Ъркърт влезе, кимна и зае мястото си на подиума. Увери се, че ответникът и съдебните заседатели са по местата си. Накрая погледна надолу и видя, че мистър Кармън е седнал на ръба на мястото си в очакване на началото. Съдията щеше да му угоди, но не виждаше главния защитник.
— Мистър Кармън, щях да ви кажа да изнесете заключителното си обръщение, но изглежда, че мистър Грей не е сред нас.
Едва изрекъл тези думи, вратата в другия край иа залата се отвори и Гилбърт Грей нахълта с развяваща се тога, оправяше перуката си в движение.
— Добро утро, мистър Грей — каза съдията, след като адвокатът седна. — Имате ли нещо против да призова мистър Кармън да изнесе заключителната си реч? — Не направи опит да скрие сарказма си.
— Моите извинения, милорд, но ще ви помоля да ми позволите да привлека свидетел, който има нови доказателства за съда.
Мистър Кармън седна и затвори рязко папката си. Облегна се назад и зачака да види кой би могъл да е въпросният свидетел.
— И мога ли да попитам кой е този нов свидетел, мистър Грей?
— Милорд, няма да призовавам нов свидетел, а мистър Колиър.
Искането очевидно изненада всички, включително и мистър Кармън, и мина известно време, преди шумът в залата да утихне и съдията да може да зададе следващия си въпрос. Той се наведе напред и погледна към обвинителя.
— Мистър Кармън, имате ли някакви възражения мистър Колиър да бъде призован отново в последния момент?
На Кармън му се искаше да каже: да, определено имам, милорд, но не беше сигурен на какви основания би могъл да възрази срещу допълнителни показания от страна на главния свидетел на обвинението.
— Нямам възражения, милорд, макар че ми е любопитно да разбера какви нови доказателства може да са се появили през уикенда.
— Какво ще кажете да разберем? — отвърна съдията и се обърна към секретаря. — Извикайте мистър Дейвид Колиър?
Старшият митничар влезе в залата и отново застана на свидетелската банка. Лицето му бе непроницаемо Съдията му напомни, че още е под клетва.
— Добро утро, мистър Колиър — каза Грей. — Мога ли да потвърдя, че този път се явявате по свое собствен искане, а не като свидетел на обвинението?
Себастиан нямаше как да не забележи, че мистър Грей беше заменил враждебния тон към свидетеля с по-дружески.
— Точно така, сър.
— И защо пожелахте да се явите отново?