— Боях се, че ако не го направя, може да бъде извършена несправедливост.
Залата отново зашумя. Мистър Грей не направи опит да продължи, докато не се възцари тишина.
— Бихте ли обяснили по-подробно, мистър Колиър?
— В петък вечерта ми се обади колега от Франкфурт да ме информира за един случай в града, за който сметнал, че трябва да знам. По време на разговора открих каква е причината мисис Айша Обгабо, стюардесата от полет 207, да даде само писмени свидетелства пред съда.
— И каква е причината? — попита мистър Грей.
— Тя е в затвора, излежава шестгодишна присъда, свързана с наркотици от клас А.
Този път съдията не се опита да усмири врявата, причинена от разкритието на Колиър.
— И защо това трябва да има някакво отношение към делото? — попита мистър Грей, след като редът бе възстановен.
— Няколко седмици след задържането на Бишара мисис Обгабо била арестувана за притежание на две унции марихуана.
— Марихуаната в Германия за наркотик от клас А ли се смята? — невярващо попита съдията.
— Не, милорд. За това престъпление съдията я осъдил условно на шест месеца и наредил тя да бъде депортирана обратно в Нигерия.
— Тогава защо не си е в Нигерия? — попита съдията.
— Защото по време на процеса станало ясно, че мисис Обгабо имала връзка с капитана на самолета, на който работела като стюардеса. Ако я бяха пратили обратно в Нигерия, милорд, са щели да я арестуват за прелюбодеяние и да я намерят за виновна, а според шериата наказанието за прелюбодеяние е убиване с камъни. Затова в края на процеса, когато съдията я попитал дали иска да признае други простъпки, преди да произнесе присъдата си, тя признала, че ѝ била платена голяма сума, за да постави тринайсет унции хероин в сака на пътник от първа класа на полета на „Нигерия Еъруейс“ от Лагос за Лондон. Мисис Обгабо не можа да си спомни името на пътника, но помнела, че сакът, в който сложила хероина, имал инициали ХБ. За това престъпление съдията я осъдил на шест години затвор, което според адвоката ѝ е предостатъчно време да подаде молба за убежище като политически бежанец.
Този път съдията прие, че ще му се наложи да чака малко повече, преди залата да се върне към някакво подобие на ред. Той се облегна назад в стола си, а неколцина журналисти се втурнаха навън в търсене на най-близкия телефон.
Себастиан забеляза, че за първи път съдебните заседатели гледат към обвиняемия и неколцина дори му се усмихват. Не забеляза обаче, че Ейдриън Слоун тихомълком се измъкна навън. Мистър Грей продължаваше да стои, но не направи опит да заговори, докато редът не се възстанови.
— Мистър Колиър, благодаря за вашата почтеност и чувството ви за дълг. Ако позволите да кажа, вие стегордост за професията ви. — Мистър Грей затвори папката си и погледна нагоре към съдията. — Нямам повече въпроси, милорд.
— Имате ли въпроси към свидетеля, мистър Кармън? — попита съдията.
Кармън се посъветва с екипа на обвинението, сле което погледна нагоре.
— Не, милорд. Макар че трябва да призная, че намирам за донякъде иронично, че именно аз посочих на ваша чест, че репутацията на свидетеля е безупречна.
— Свалям ви шапка, мистър Кармън — каза съдията и докосна пищната си перука.
— И имайки предвид това, милорд — продължи Кармън, — обвинението оттегля всички обвинения срещу ответника.
Мистър Кармън си седна, а залата избухна в аплодисменти.
Журналисти драскаха яростно. Опитните съдебни служители се опитваха да не показват емоции, а седящият на мястото на подсъдимия изглеждаше замаян от случващото се. Съдия Ъркърт изглеждаше единственият в залата, запазил пълно спокойствие. Обърна се към човека на подсъдимата скамейка и каза високо:
— Мистър Бишара, Короната оттегля всичките си обвинения срещу вас. Свободен сте и можете да напуснете съда, при това без нито едно петънце върху репутацията си.
Себастиан скочи и прегърна Рос, а главният защитник и обвинителят се поклониха един на друг с шеговита сериозност, след което си стиснаха ръцете.
— Джордж, изглежда, че остатъкът от деня ни е свободен — каза Гили Грей. — Какво ще кажеш да обядваме и да поиграем голф?
38
— Добре дошли отново, господин председател.
— Благодаря, Рос — каза Хаким, докато заемаше мястото зад бюрото си за първи път от пет месеца. — Но честно казано, не знам как да ви благодаря за всичко, което направихте не само лично за мен, но и най-вече за банката.
— Не го направих сам — отвърна Рос. — Във „Фартингс“ имате много добър екип начело със Себастиан, който работеше в часове, каквито дори ги няма на часовника.