— Не ви разбирам, Рос.
— Което е добре, господин председател, защото в противен случай само ще нагазите в пясъка Не по-малко важно е, че Гълейн е на северния бряг на Фърт, където пъстървата е на път да открие, че съм се върнал да си отмъстя.
— Това означава ли, че с нищо не мога да ви убедя да останете в борда?
— Категорично. Вече получихте оставката ми и ако довечера не съм в „Летящият шотландец“, не знам кого от нас двамата Джийн ще убие най-напред.
— С вас мога да се справя, но не и с Джийн. Това означава ли, че сте приключили сделката с идиличната вила, за която ми казахте?
— Почти — отвърна Рос. — Остава да продам апартамента си в Единбург, преди да мога да подпиша договора.
— Моля предайте поздравите ми на Джийн и ѝ кажете колко съм ѝ благодарен, че ви е позволила да се върнете за пет месеца от почивка. Прекарайте чудесно в Бирма и още веднъж благодаря.
Рос се канеше да се ръкува с председателя, но Хаким скочи и го прегърна с мечешка прегръдка — нещо, което шотландецът не бе изпитвал никога досега.
След като Рос си тръгна, Хаким отиде до прозореца и изчака, докато не го видя как излиза от сградата и хваща такси. После се върна при бюрото си и каза на секретарката си да го свърже с мистър Вон от „Савил".
— Мистър Бишара, радвам се да ви чуя. Мога ли да ви предложа дуплексен апартамент в Мейфеър на отлично място, с отличен изглед към парка…
— Не, мистър Вон, не можете. Но бихте могли да ми продадете апартамент в Единбург, за който знам, че е в списъка ви от няколко месеца.
— Вече получихме предложение за имота на мистър Бюканан на Аргайл Стрийт, но то е с две хиляди по-малко от исканата цена.
— Добре, тогава го извадете от пазара, продайте го на желаещия и аз ще покрия недостига.
— Става дума за две хиляди паунда, мистър Бишара.
— И два пъти повече ще е малко — отвърна Хаким.
Джайлс Барингтън
1976–1977
39
12 юни 1976
Скъпи лорд Барингтън,
Може би не ме помните, но се срещнахме преди дванайсет години при първото плаване на „Бъкингам“ до Ню Йорк. По онова време бях конгресмен от единайсети окръг на Луизиана, по-известен като Батън Руж. По-късно станах губернатор и неотдавна бях преизбран за втори мандат. Позволете да Ви поздравя за завръщането Ви в кабинета като лидер на лордовете.
Пиша ви, за да ви уведомя, че в края на юли ще бъда за няколко дни в Лондон, и се питах дали можете да отделите време да се срещнем по един частен въпрос, свързан с мой близък приятел, избирател и един от големите поддръжници на моята партия.
Приятелят ми имаше неприятно изживяване с някоя си лейди Вирджиния Фенуик при посещението си в Лондон преди около пет години, за която впоследствие научих, че е била Ваша съпруга. Въпросът, по който искам да потърся съвета Ви, не поставя в добра светлина лейди Вирджиния, с която може би все още сте в добри отношения. Ако случаят е такъв, разбира се, ще Ви разбера и ще се опитам да разреша проблема по някакъв друг начин.
Очаквам с нетърпение отговора Ви.
Искрено Ваш
ПОДПИС
Хейдън Ранкин
Джайлс много добре си спомняше губернатора. Проницателните му съвети и дискретност бяха помогнали да предотвратят сериозна катастрофа, когато ИРА се опита да потопи „Бъкингам“ на първото му плаване и той определено не беше забравил прощалните думи на Хейдън Ранкин: „Длъжник сте ми.“
Джайлс незабавно написа отговор, че за него ще е удоволствие да се види с Хейдън при идването му в Лондон. Не на последно място (макар да го пропусна в писмото) защото с нетърпение очакваше да научи как така бившата му жена се е забъркала с един от най-близките приятели на губернатора на Луизиана. Това би могло и най-сетне да разреши мистерията около малкия Фреди.
Зарадва се, че Хейдън е бил преизбран за втори мандат, но не се чувстваше така уверен за шансовете за успех на собствената му партия на следващите избори, макар че не изгаряше от желание да го признае, особено на Ема.
След изненадващата оставка на Харолд Уилсън през април 1976 г, новият премиер Джим Калахан се беше обърнал към Джайле с молба отново да поеме кампанията за спорните места и през последните два месеца той обикаляше избирателни райони на далечни места като Абърдийн и Плимут. Когато Калахан помоли Джайлс за реалистична оценка на резултатите от бъдещите избори, той предупреди "късметлията Джим“, че този път може и да не изкара особен късмет.