— Мога ли да говоря със Себастиан Клифтън?
— На телефона.
— Мистър Клифтън, обаждам се от Съединените щати. Ще приемете ли разговор за ваша сметка с мис Джесика Клифтън?
— Да.
— Здрасти, тате.
— Здрасти, Джеси, как си?
— Чудесно, благодаря.
— А майка ти?
— Още работя върху нея, но се обаждам да се уверя, че ще бъдеш с нас в Рим следващия месец.
— Вече резервирах стая в „Албегро дел Сенато“ на Пиаца дела Ротонда. Точно срещу Пантеона. Вие къде ще отседнете?
— При дядо и баба в американското посолство. Не знам дали си се срещал с дядо, но той е супер готин.
— Да, срещал съм се. Посетих го, когато бе шеф на мисията в посолството в Лондон, и поисках разрешението му да се оженя за майка ти.
— Колко очарователно старомодно от твоя страна, татко, но не си струва да се тормозиш да го правиш отново, защото вече получих одобрението му и не се сещам за по-романтичен град от Рим, в който да поискаш ръката на мама.
— Само не ми казвай, че се обаждаш на посланика в Рим за негова сметка!
— Да, но само веднъж седмично. С нетърпение очаквам да видя дядо Хари и дядо Джайлс. Така ще мога да ги добавя към списъка си и ще им кажа, че смяташ да поискаш ръката на мама.
— Да разбирам ли, че вече си избрала датата, часа и мястото?
— Да, разбира се. Ще трябва да е във вторник, когато имаме билети за галерията Боргезе. Знам, че мама с нетърпение очаква да види творбите на Бернини и „Паолина Боргезе“ на Канова.
— Знаеш ли, че галерията е кръстена на сестрата на Наполеон?
— Не знаех, че си бил в Рим, тате.
— Може и да се изненадаш, Джеси, но има хора, които бродят по тази земя отпреди шейсет и пета.
— Да, знам. Чела съм за тях в учебниците по история.
— Случайно да ти се иска да управляваш банка?
— Не, благодаря, тате. Просто нямам време покрай подготовката за следващата изложба и опитите да организирам вас двамата.
— Направо не мога да си представя как сме оцелявали преди теб.
— Не много добре, доколкото разбирам. Между другото, да си попадал някога на човек на име Морис Суон от Шифнал в Шорпшър?
— Да, но няма начин да е още жив.
— Жив е, и още как, защото покани мама да открие училищния му театър. За какво става дума?
— Дълга история — отвърна Себ.
Дезмънд Мелър закъсня няколко минути и след като Вирджиния му наля уиски, заговори направо по същество.
— Удържах на думата си и дойде време вие да удържите на своята. — Вирджиния не коментира. — Направих много пари през годините, Вирджиния, и наскоро получих сериозна оферта за „Мелър Травъл“, която може да ми позволи дори да придобия основен дял във „Фартингс Банк“.
Вирджиния отново напълни чашата му с „Глен Фенуик“.
— И какво мога да направя за вас?
— С две думи, искам рицарското звание, което обещахте, че ще ми уредите, когато се нуждаехте от помощта ми да убедя онези американски детективи, че при вас всичко е изрядно.
Вирджиния много добре си даваше сметка, че самата идея Дезмънд Мелър да стане рицар е абсурдна, но вече бе видяла начин да обърне това в своя полза.
— Честно казано, Дезмънд, изненадана съм, че още не сте номиниран за титлата.
— Така ли става? — попита Мелър. — Някой трябва да ме номинира ли?
— Да, почетният комитет, подбрана група благородници, необходимите препоръки — и ако те сметнат кандидата за подходящ, дават одобрението си.
— Случайно да познавате някой от въпросния комитет?
— Никой не бива да научава кой членува в него. Това е старателно пазена тайна. В противен случай непрекъснато ще ги заливат с препоръки за напълно неподходящи хора.
— В такъв случай какви шансове имам? — попита Мелър.
— По-добри, отколкото повечето — отвърна Вирджиния, — защото председателят на комитета по една случайност е стар семеен приятел.
— Кой е той?
— Ако ви кажа, трябва да се закълнете да го пазите в тайна, защото ако си помисли дори за момент, че знаете, ще се простите завинаги с изгледите да станете рицар.
— Имате думата ми, Вирджиния.
— Херцогът на Хартфорд, Перегрин за приятелите си, е председател на комитета през последните десет години.
— Как, по дяволите, мога да се срещна с херцога?
— Както казах, той е личен приятел, така че ще го поканя на коктейл, на който ще ви се удаде възможност да се запознаете. Но преди това имаме много работа за вършене.