— Каква работа?
— Първо трябва да започнете голяма кампания, ако искате да ви приемат сериозно.
— Каква кампания?
— В пресата редовно трябва да излизат статии за фирмата ви и колко успешна е била през годините, с особено ударение върху износа. Почетният комитет винаги реагира благосклонно на думата „експорт“.
— Това лесно може да се уреди. „Мелър Травъл“ има клонове по целия свят.
— Освен това харесват думата „благотворителност“. Ще трябва да ви видят да поддържате различни местни и национални каузи с редовни снимки, които да привлекат вниманието им, така че щом името ви се появи пред комитета, някой да каже „Между другото, този, се занимава с много благотворителност".
— Явно знаете доста за тези неща, Вирджиния.
— Надявам се. В тези води сме от над четиристотин години.
— Е, ще ми помогнете ли? Очевидно няма да мога да се справя сам.
— При нормални обстоятелства бих ви помогнала с огромно удоволствие, Дезмънд, но вие най-добре знаете, че вече не съм дама без ангажименти.
— Но вие ми дадохте думата си!
— И смятам да я удържа. Но ако искате всичко да стане както трябва, Дезмънд, ще трябва да отделя много време, за да съм сигурна, че ще бъдете канен на всички подходящи благотворителни балове, да ви канят да изнасяте речи на подходящите бизнес конференции, като в същото време ви уреждам срещи — без никой да научава, разбира се — с определени членове на почетния комитет, включително с херцога.
— Петстотин паунда месечно ще помогнат ли това да се случи?
— Плюс разходите. Ще се наложи да се срещам с някои доста влиятелни хора.
— Споразумяхме се, Вирджиния. Още днес ще напиша нареждане по сметката ви да бъдат превеждани по петстотин паунда месечно. И тъй като винаги съм вярвал в стимулите, ще получите бонус от десет хиляди в деня, в който мечът на Нейно величество докосне рамото ми.
Бонус, който Вирджиния приемаше, че никога нямаше да осребри.
Когато Мелър най-сетне си тръгна, Вирджиния въздъхна с облекчение. Наистина бе стара приятелка с херцог Хартфорд, но много добре знаеше, че той не е член на почетния комитет. Все пак нищо не пречеше да покани Перегрин на коктейл, за да го запознае с Мелър, щом това щеше да поддържа надеждите му живи и в същото време да гарантира, че тя ще получава ежемесечния си чек плюс разходите.
Започна да мисли за други подходящи кандидати за почетния комитет, които да запознае с Мелър. Завладяващо бе, че някой, който обикновено е така проницателен и пресметлив, може да е толкова наивен и лековерен, когато не е в свои води. Все пак Вирджиния реши, че не може да си позволи да прекалява.
40
Когато преговорите приключиха и договорите бяха подписани, Себастиан беше въодушевен и изтощен едновременно. С французите открай време не беше лесно да се прави бизнес — не на последно място поради факта, че се преструваха, че не знаят английски всеки път, когато им се наложеше да отговарят на неудобен въпрос.
Когато се върна в хотела, мечтаеше единствено за лека вечеря, горещ душ и легло, тъй като си бе резервирал място за първия полет от „Шарл дьо Гол“ на сутринта. Изучаваше менюто на румсървиса, когато телефонът иззвъня.
— От рецепцията, сър. Желаете ли масаж?
— Не, благодаря.
— Предлагаме тази услуга на всички първостепенни гости, сър, без това да се отразява на сметката.
— Добре, убедихте ме. Пратете го.
— Всъщност е жена, сър. Китайка е и е отлична масажистка, но се боя, че английският ѝ е малко ограничен.
Себ свали дрехите си, облече халата на хотела и зачака. След няколко минути на вратата се почука. Той отвори и се озова пред жена с бял анцуг със сгъваема маса за масаж в едната ръка и малко куфарче в другата.
— Мей Лин — каза тя и се поклони ниско.
— Заповядайте — каза Себ.
Тя влезе, разпъна масажната маса в средата на стаята, след което изчезна в банята и се върна след секунди с две големи кърпи. После отвори куфарчето и извади няколко шишета и кутии с масла и кремове.
Поклони се отново и даде знак на Себ да легне по корем на масата. Той свали халата и се подчини; чувстваше се малко смутен, че е само по боксерки. След няколко минути бъхтене тя откри старо нараняване от скуош на левия му прасец, а секунди по-късно и наскоро скъсан мускул на рамото. Заби дълбоко пръсти и не след дълго Себ се отпусна — намираше се в ръцете на истинска професионалистка.
Докато Мей Лин работеше по врата му, телефонът иззвъня. Себ знаеше, че го търси Хаким, за да разбере] как е минала сделката с французите. Канеше се с неохота да слезе от масата и да отговори, но преди да помръдне, Мей Лин вдигна слушалката и я поднесе до ухото му.