— Макар вече да сме почти сигурни, че или Ейдриън Слоун, или Дезмънд Мелър, или пък двамата в тандем са отговорни за подхвърлянето на наркотиците в багажа на мистър Бишара, все още сме далеч от доказването. Както вероятно знаете, Слоун има апартамент в Кенсингтън, докато основното жилище на Мелър е в Глостър, макар че има квартира и над офиса си в Бристол. И неотдавна открихме, че всеки път, когато идва в Лондон, той винаги отсяда в една и съща стая в един и същи хотел. „Суон“ в Сейнт Джеймс.
— Главният портиер там, който ще остане безименен — поде Мей Лин, — е бивше лондонско ченге като Бари и мен. Неотдавна той посъветва Мелър да се възползва от безплатните масажи, предлагани от хотела само на редовните клиенти.
— Той очевидно харесва особено уменията на Мей Лин — продължи Хамънд, — защото вече винаги я ангажира предварително. Така научихме, че ще отседне в „Суон“ следващия вторник. Има резервация за масаж в четири и трийсет следобед, а аз резервирах стаята му за предния ден, което ще ми осигури предостатъчно време да инсталирам подслушвателно устройство, така че да чуваме какво си говорят със Слоун.
— Но какво ви кара да мислите, че Слоун ще му се обади?
— Не е нужно да го прави. Мелър никога не пуска телефона и номерът, на който звъни най-често е на Слоун.
— Но Слоун няма ли да внимава какво казва по телефона?
— Обикновено внимава, но Мелър понякога го подтиква и Слоун не може да устои и от време на време се изпуска. И вероятно си мисли, че Мелър му се обажда от офиса си и че линията е сигурна.
— Но те могат да говорят за нещо, което не ни е oт никаква полза — каза Себ.
— Може и да сте прав, мистър Клифтън, защото това ще бъде четвъртата среща на Мей Лин с Мелър и макар че във всеки разговор между Мелър и Слоун се появяват някои ключови думи като Фартингс, Бишара, Клифтън, Барингтън и понякога Хардкасъл и Кауфман, те все още не са казали нищо съществено. Но след като вече изслушах трите предишни записа, ще позная гласа на Мелър или Слоун веднага щом го чуя. Това е важно, защото Дейвид Колиър ми даде копие на записа на анонимния сигнал. Снощи го изслушах отново и мога да ви кажа, че гласът е на Ейдриън Слоун.
— Добра работа, Бари — каза Хаким. — Но как ще докажем, че Мелър също е замесен?
— Точно тук се включва Мей Лин — каза Бари. — Сигурен съм, че тя постепенно ще го омагьоса, както омагьоса вас, мистър Клифтън. А сега, освен ако нямате повече въпроси, трябва да се захващаме за работа.
— Само един. — Себ се обърна към Мей Лин. — Докато седях тук, вратът ми леко се схвана и се питам…
Докато Дезмънд Мелър се събличаше в банята, Мей Лин приготви масата за масаж. Той излезе само по гащета. Потупа я по задника, докато се настаняваше на масата, доволен, че тя вече е сложила телефона до главата му.
Мелър вдигна слушалката и започна да набира още преди Мей Лин да е започнала да работи по стъпалата му. Масажът на стъпалата му харесваше най-много от всяка друга част на тялото му Е, почти всяка. Но Мей Лин от самото начало ясно бе дала да се разбере, че за това и дума не може да става, дори да ѝ предлага пари в брой.
Първото му обаждане бе до банкера му и единственото интересно беше, че се съгласи компанията му да плати последните разходи на лейди Вирджиния Фенуик на стойност 92,75 паунда — сума, която сякаш растеше всеки месец. Трябваше да поговори за това с нея. Вече бе направил дарение от хиляда паунда за закупуване на орган за катедралата в Бристол — сграда, в която никога не бе стъпвал.
Второто му обаждане бе до секретарката му в „Мелър Травъл“ в Бристол. Навиква горкото момиче почти двайсет минути, за което време Мей Лин стигна до раменете му. Започваше да се бои, че това ще е поредният пропилян масаж, когато той внезапно тресна слушалката и започна да набира отново.
— Кой се обажда?
— Дез Мелър.
— О, здрасти, Дез — каза Слоун, чийто тон за миг от грубиянски стана ласкателен. — Какво има?
— Отърва ли се от всичките ми акции във „Фартингс“? Забелязах, че днес сутринта се бяха качили още.
— Останаха ти още петнайсет хиляди, но вече си покрил първоначалната инвестиция и дори имаш малка печалба. Така че можеш да ги задържиш и да видиш дали няма да се качат още, или да ги продадеш.
— Винаги продавай, когато си напред, Ейдриън. Мислех, че съм те научил.
— Нямаше да е нужно да го правим, ако онази тъпа нигерийска кучка си беше държала устата затворена — каза Слоун, явно жегнат от ехидното подхвърляне. — Сега можехме да управляваме банката. Следващия път обаче ще го пипна онова копеле.