— Няма да има следващ път — каза Мелър. — Освен ако не е стопроцентово сигурен.
— Повече от сигурен е — отвърна Слоун. — Този път ще бъде уличен в злоупотреба с вътрешна информация и ще изгуби банковия си лиценз.
— Бишара никога няма да се забърка в толкова безотговорно нещо.
— Но някой от дилърите му може и да се забърка Някой, който е работил за мен, докато бях председател на „Фартингс“.
— Как го държиш?
— Има проблем със залагането. Ако му се плащаше, че залага на последния кон при всяко състезание, досега да е станал милионер. За съжаление кредиторите му го натискат да си уредят сметките с него.
— И какво от това? Веднага щом научи, Бишара ще го изхвърли и никой няма да повярва нито за миг, че e бил замесен.
— На Бишара ще му е трудно да отрече участието си, ако имаме целия разговор на запис.
— Как е възможно подобно нещо? — рязко попита Мелър.
— Когато е извън страната, Бишара непрекъснато поддържа връзка с дилърите си, а е направо изумително на какво е способен един добър електроинженер, ако разполага с най-новото оборудване. Само чуй тези четири записа. — Последва пауза, след което се чу изщракване. — Не купувай акции на „Амелгамейтид Уайър“, защото в момента водим преговори с тях и ще бъде злоупотреба с вътрешна информация.
— А ето го и втория — каза Слоун. Отново последва пауза. — Купи някакъв подарък на секретарката си, Гавин. Тя служи добре на банката от години. Пиши го на моя сметка, но не искам никой да научава, че аз съм го наредил.
— И третият: Имаше отлична година, Гавин, продължавай в същия дух и съм сигурен, че това ще ce отрази на годишната ти премия.
Този път мълчанието се проточи и Мелър започна да се чуди дали връзката не е прекъснала.
— А сега, след малко професионално рязане и лепене — каза Слоун, — звучи така: Купувай акции на "Амелгамейтид Уайър“, но не искам никой да научава, че аз съм го наредил, защото ще бъде злоупотреба с вътрешна информация. Продължавай в същия дух, Гавин, и съм сигурен, че това ще се отрази на годишната ти премия.
— Бива си го — каза Мелър. — Но какво ще стане, ако бъдат открити останалите записи?
— За разлика от Ричард Никсън, аз лично ще ги унищожа.
— Но твоят човек може отново да се окаже слабата брънка във веригата.
— Не и този път. Хората, с които си има вземане-даване Гавин, не гледат добре на комарджии, които не си плащат дълговете. Вече са го заплашили, че ще му счупят краката.
— Но какво му пречи да размисли, след като се издължи?
— Няма да му дам нито пени, преди да е занесъл записа в Националната банка наред с писмо, започващо със „С голямо съжаление трябва да ви уведомя…“
— Колко ще ми струва това?
— Малко над двайсет хиляди паунда.
— Без никакви шансове да се разбере, че съм замесен?
— Миналия път разбра ли се? — отвърна Слоун.
— Не, но този път залогът е по-голям.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да си остане само между нас, Ейдриън. Има възможност да бъда в почетния списък на Нова година. — Той се поколеба. — За рицарско звание.
— Моите поздравления — каза Слоун. — Имам чувството, че Националната банка ще одобри сър Дезмънд Мелър да седне на председателското място на „Фартингс“.
— Твоят човек кога ще занесе записа в Националната банка?
— По някое време идната седмица.
Часовникът на Мей Лин забръмча.
— Точно навреме — каза Мелър, затръшна телефона слезе от масата и изчезна в банята.
Мей Лин беше съгласна с него. Докато Мелър беше под душа, тя разви микрофона на слушалката и извади записващото устройство. После сгъна масата за масаж, прибра шишенцата и кутийките в куфарчето си и хвърли мръсните кърпи в коша за пране.
Когато Мелър излезе от банята с банкнота от десет паунда, Мей Лин вече се качваше в колата, паркирана пред хотел „Суон“.
— Слава богу, че никога вече няма да срещам този тип — каза тя, докато връчваше записа на Бари Хамънд.
— Сър Дезмънд — каза Вирджиния, когато икономът въведе протежето ѝ в салона.
— Все още не — каза Мелър.
— Но имам чувството, че скоро ще стане. А — каза Вирджиния, като погледна над рамото на Мелър, — Майлс, радвам се, че се отбиваш, като знам колко си зает. Познавате ли се? Дезмънд Мелър е един от водещите бизнесмени в страната. Дезмънд, това е сър Майлс Уотлинг, председател на борда на „Уотлинг Бръдърс“.
— Срещали сме се в Аскот, сър Майлс — каза Мелър, докато двамата си стискаха ръцете. — Но няма причина да ме помните.
Винаги се отнасяй уважително към онези, които вече имат титла — това бе едно от златните правила на Вирджиния.