— Така е, но комисията може да реши, че вие също сте нарушили закона, като сте ги записали тайно. И определено не би одобрила подобно нещо.
— Да не искате да кажете, че не бива да използвам записите, за да изчистя името си?
— Да, защото в този случай средствата не оправдават целта. Всеки, който чуе тези записи, ще разбере са направени без знанието на участниците, което ще ги направи недопустими в съда. Всъщност накрая може да се наложи вие да отговаряте пред закона.
— Но ако им се позволи да представят фалшифицирания запис на комисията и аз не мога да докажа какви са целите им, в най-добрия случай ще се наложи да се оправдавам цяла година, а в най-лошия мога да изгубя банковия си лиценз.
— Това е риск, който лично аз бих поел, ако алтернативата е да ме сравняват с онези двама боклуци — отвърна Арнолд. — И точно такъв е съветът ми. Разбира се, спокойно можете да го игнорирате. Но ако решите да продължите по този курс, боя се, че този път няма да мога да ви представлявам. А сега, ако ме извините, трябва да се явя в съда в десет.
Хаким запази мълчание, докато Арнолд не затвори вратата след себе си.
— За какво му плащам на този човек?
— Да ви дава добре обмислената си преценка — отвърна Себастиан. — Което не винаги може да е онова, което искате да чуете.
— Но нали поне ти ще се съгласиш с мен, че би трябвало да мога да се защитя?
— Арнолд нямаше предвид това. Той просто смята, че начинът, по който сте се сдобили със записите, позволява да бъдете обвинен, че не сте по-добър от Слоун и Мелър.
— И ти си съгласен с него?
— Да, защото е достатъчно само да се запитам какво би направил Седрик, ако още седеше на вашия стол.
— Значи от мен се очаква да изтърпя още една година на унижения?
— Аз изтърпях петнайсет, защото не се вслушах в съвета на Седрик, така че мога само да ви посъветвам да се вслушате в сина му.
Хаким избута стола си назад, стана и закрачи нервно из стаята. Накрая спря пред Себ.
— Ако и двамата сте против мен…
— Никой не е против вас. На ваша страна сме и искаме само онова, което е във ваш интерес. Разбира се, можете да се обадите на Рос за трето мнение.
— Не е нужно да се обаждам на Рос, за да знам какво ще е мнението му. Но какво трябва да направя, когато човек от собствения ми екип занесе записа на Националната банка и каже на комисията, че смята за свой дълг да докладва за мен?
— Мислете като Седрик, слушайте съветите на Арнолд и накрая ще победите тия кучи синове.
Възрастен господин бавно се затътри по сцената, като се подпираше на два бастуна. Спря в центъра и погледна надолу към пълната зала.
— Господин кмете, дами и господа — започна той, — това е ден, който очаквах с нетърпение повече от четирийсет години. Четирийсет и две, ако трябва да съм точен, като имаше моменти, когато не вярвах, че ще доживея да го видя. Алилуя! — извика той и погледна нагоре към небето, а публиката отвърна със смях и аплодисменти. — Но преди да помоля Саманта Съливан да открие театъра, кръстен на нейно име, позволете да кажа колко се радвам, че Себастиан Клифтън успя да се присъедини към нас днес. Защото без неговата безгранична подкрепа и окуражаване този театър никога нямаше да бъде построен.
Публиката избухна за втори път в аплодисменти, а Морис Суон погледна надолу към благодетеля си, който седеше на първия ред.
— Защо не ми каза, че си спазил обещанието си? — прошепна Саманта и стисна ръката на Себ.
Себастиан се бе питал какви ли чувства ще изпитва към Саманта след изминалите години. Дали щеше да открие, че споменът за миналото се е изпарил? Или… Или не бе нужно да се тревожи, защото ако не друго, се беше влюбил още повече в нея „втория път“? Сам не бе изгубила нищо от своята привлекателност, нежност, остроумие и красота. Единственият му страх бе, че тя може да не споделя чувствата му. Джесика изобщо не помагаше с доста недискретните си намеци, че е крайно време родителите ѝ да се оженят.
— А сега каня Саманта да се присъедини при мен на сцената за церемонията по откриването.
Саманта се качи по стъпалата и стисна ръката на бившия училищен директор. Обърна се към присъстващите с надеждата, че те няма да забележат колко е притеснена.
— За мен е огромна чест да кръстят театър на мое име — започна тя, — особено като се има предвид, че никога не съм била добра актриса и изпитвам ужас, когато трябва да говоря пред публика. Трябва обаче да кажа колко съм горда от човека, който направи възможно всичко това — Себастиан Клифтън.