Професорът стана от мястото си, макар че това не си пролича особено, тъй като си остана на същото ниво като седящите членове на комисията. Вниманието на присъстващите обаче бе привлечено не от ръста му, а от огромната плешива глава, кацнала върху тесните му рамене. Лесно би могло да се пропусне, че панталоните му не са виждали ютия от деня, в който са били купени, и че яката на ризата му е оръфана. Вратовръзката му бе хлабава, сякаш се беше сетил да я сложи в последния момент. Едва когато професорът отвори уста, комисията осъзна, че се намира в присъствието на гигант.
— Господин председател, сигурно представлявам много странна и неуместна гледка, както съм застанал пред тази височайша стара институция, за да говоря по темата, която съм изучавал през целия си живот — звука. Очарован съм от камбаните на Биг Бен и от превключването на скоростите на лондонските автобуси. Вчера прекарах значително време в записване на звъна на часовника на „Сейнт Мери льо Бо“. Сигурно ще попитате каква връзка има това със защитата на човек, обвинен в злоупотреба с вътрешна информация? За да отговоря на този въпрос, ще се възползвам от помощта на отрочето ми Матилда, която също като мен никога досега не бе посещавала Лондон.
Професорът отиде до страничната маса, на която бе сложил бял куб със страни около две стъпки и с нещо като телефонна слушалка отстрани. От страната на комисията имаше голям кръгъл циферблат с черни числа от 0 до 120. Дебела червена стрелка сочеше нулата. Ако се съдеше по физиономиите на членовете на комисията, Матилда бе успяла да привлече вниманието им.
— С ваше разрешение, сър, ще помоля мистър Бишара да изрече точните думи, които е казал на мистър Бъкланд според обвинението. Но ще ви помоля да не гледате мистър Бишара, а да се съсредоточите върху Матилда.
Членовете на комисията се взряха в машината, а Хаким стана от мястото си, взе слушалката с микрофона и каза: „Купувай акции на „Амелгамейтид Уайър“, но не искам никой да научава, че аз съм го наредил, защото ще бъде злоупотреба с вътрешна информация. Продължавай в същия дух, Гавин, и съм сигурен, че това ще се отрази на годишната ти премия“, след което остави слушалките и си седна.
— Господа, а сега ще ви попитам какво видяхте като гледахте Матилда — любезно каза професорът.
— Докато мистър Бишара говореше, стрелката скочи до 76, след това остана между 74 и 78, докато той не остави микрофона, когато тя се върна на нулата — каза сър Пиърс.
— Благодаря, господин председател — каза професорът. — Гласът на средностатистически мъж на възрастта на мистър Бишара има сила някъде между 74 и 78. Тихо говореща жена ще даде показания между 67 и 71, а гласът на по-млад мъж може да достигне сила до 85 или дори 90. Но каквото и да е нивото на гласа на отделния човек, то си остава константно.
— Ако позволите, сега ще пусна на Матилда записа на който се основава обвинението срещу мистър Бишара — продължи Хороуиц. — И отново ще ви помоля да следите внимателно стрелката.
Членовете на комисията се наведоха напред, докато професорът слагаше лентата в машината. Той натисна копчето за възпроизвеждане и всички изслушаха същите думи за втори път, но сега Матилда отчете много различен резултат.
— Как е възможно това? — попита сър Пиърс.
— Възможно е — отвърна професорът, — защото лентата, представена на комисията, представлява запис не на един, а на четири разговора, както ще демонстрирам.
Той върна лентата и отново натисна копчето.
— Купувай акции на „Амелгамейтид Уайър" — Професорът натисна пауза. — Седемдесет и шест, което е обичайното ниво за мистър Бишара. — Той отново пусна записа. — Но не искам никой да научава, че аз съм го наредил. Осемдесет и четири. Защото ще бъде злоупотреба с вътрешна информация. Седемдесет и шест, отново в нормата. Продължавай в същия дух, Гавин. Осемдесет и едно.
— Как обяснявате това несъответствие? — попита мистър Форман.
— Както вече предположих, сър, представеният на тази комисия запис е компилация от четири различни разговора. Или ако ми позволите вулгарния американски израз, оригиналите са били накълцани и слепени. Стигнах до заключението, че два от разговорите са се провели по телефона от кабинета на мистър Бишара, тъй като нивата им са между 74 и 76; единият е от чужбина, когато хората често говорят по-високо — в този случай нивото скочи до 84; и единият е от дома на мистър Бишара в провинцията, когато нивото е 81 и като фон могат да се чуят песните на птици — мисля, че на синигери и врабчета.