След като Бък Тренд я предупреди, че Ели Мей е открила мистър и мисис Мортън, тя разбра, че играта е приключила, и с неохота прие, че няма смисъл да преследва Сайръс за още пари. Нещо по-лошо, Тренд ясно даде да се разбере, че вече не желае да я представлява, освен ако не му плаща месечна такса, при това авансово. Това беше неговият начин да каже, че каузата е изгубена.
И сякаш това не беше достатъчно, банкерът отново цъфна на сцената. Обади се уж да изрази съчувствията си за смъртта на баща ѝ, но следващите му думи бяха, че предвид обстоятелствата — тоест предвид спрялата месечна издръжка — няма да е зле да помисли дали да не обяви Онслоу Гардънс за продан, да изтегли Фреди от скъпото му подготвително училище и да освободи иконома, прислугата и детегледачката.
Банкерът не знаеше, че баща ѝ беше обещал да ѝ остави фабриката за уиски „Глен Фенуик“ с годишна печалба от над сто хиляди паунда. Вирджиния бе пристигнала в Шотландия предишната вечер да присъства на четенето на завещанието и с нетърпение очакваше да напомни на мистър Феърбръдър, че в бъдеще трябва да се обръща към нея единствено чрез посредник.
Оставаше обаче въпросът какво да прави с Фреди. Моментът не беше подходящ да казва на брат си, десетия граф, че не е майка на детето и че, по-лошо, таткото е от простолюдието.
— Очакваш ли някакви изненади? — попита Вирджиния брат си, докато вървяха към Фенуик Хол.
— Изглежда ми малко вероятно — отвърна Арчи. — Татко обичаше изненадите толкова, колкото и данъците, поради което ми прехвърли имението преди почти двайсет години.
— Всички сме облагодетелствани — каза Фрейзър и хвърли отново пръчка на своя лабрадор. — Аз получих Гленкарн, а Камбъл се сдоби с къщата в Единбург, все благодарение на татко.
— Мисля, че татко винаги е смятал да напусне този свят така, както е дошъл на него — рече Арчи. — Гол и без пукнато пени.
— Освен фабриката за уиски, която обеща на мен — напомни им Вирджиния.
— И тъй като си единствената от нас със син, предполагам, че можеш да очакваш много повече от една фабрика за уиски.
— „Глен Фенуик“ още ли е на печалба? — невинно попита Вирджиния.
— Малко над деветдесет хиляди миналата година — отвърна Арчи. — Но открай време смятам, че може да се представи много по-добре. Татко упорстваше като магаре всеки път, когато му предлагах да смени Джок Ламонт с някой по-млад. Но Джок се пенсионира през септември и мисля, че намерих идеалния човек, който да го замести — Санди Макфърсън е в бизнеса от петнайсет години и е пълен с нови идеи как да подобри производството. Надявах се, че ще намериш време да се срещнеш със Санди, докато си в Шотландия, Вирджиния.
— Разбира се — каза Вирджиния, докато едно от кучетата ѝ донасяше пръчка, размахало с надежда опашка. — Бих искала бъдещето на „Глен Фенуик“ да е уредено, преди да се върна в Лондон.
— Добре. В такъв случай ще се обадя по-късно на Санди и ще го поканя на питие.
— Очаквам с нетърпение да се запозная с него — рече Вирджиния. Не мислеше, че сега е моментът да казва, на братята си, че председателят на борда на "Джони Уокър“ се бе свързал с нея и че утре ще закусва с главния изпълнителен директор на „Тийчърс“. Вече подмяташе сумата един милион и Вирджиния се чудеше колко още може да измъкне от тях.
— По кое време заминаваме за Единбург? — попита, тя, докато пресичаха предпазния ров влизаха в двора.
Ейдриън Слоун се нареди на опашката за билети. Не забеляза двамата мъже, които се наместиха зад него. Когато дойде редът му, поиска първокласен двупосочен билет до Темпъл Мийдс в Бристол и подаде три банкноти от по пет паунда. Касиерката му даде билет и два и седемдесет ресто. Слоун се обърна и видя, че двама души са препречили пътя му.
— Мистър Слоун — каза по-възрастният, — арестувам ви за притежание на фалшиви пари и употребата им въпреки знанието, че са незаконно платежно средство.
По-младият бързо изви ръцете на Слоун зад гърба му и го закопча. После двамата изведоха арестувания от гарата и го качиха на задната седалка на чакащата полицейска кола.
Ема винаги се вглеждаше по-внимателно във всеки съд, който плаваше с канадски флаг на кърмата. После проверяваше името на корпуса и едва тогава пулсът ѝ се нормализираше.
Когато погледна този път, пулсът ѝ се ускори почти двойно и краката ѝ едва не се подгънаха. Провери отново — нямаше изгледи да забрави това име. Стана и загледа двата малки влекача, които бълваха черен пушек в естуара и теглеха ръждясалия стар товарен кораб към последния му пристан.
Смени посоката, но докато вървеше към гробището за кораби, все си мислеше за евентуалните последици от опитите да открие истината след всички тези години. Би било много по-разумно просто да се върне в кабинета си, вместо да рови в миналото… в далечното минало.