Но не се върна и когато стигна гробището, се насочи право към офиса на началника, сякаш правеше обичайните си сутрешни обиколки. Влезе в железопътния вагон и с облекчение видя, че Франк го няма — само секретарката пишеше на машината. Тя стана веднага щом видя председателя на компанията.
— Мистър Гибсън не е тук, мисис Клифтън. Да ида ли да го потърся?
— Не, не е необходимо — отвърна Ема. Погледна голямата графика на стената и най-лошите ѝ страхове се потвърдиха. Работата по разрязването на „Мейпъл Лийф“ трябваше да започне във вторник. Това поне ѝ даваше малко време да реши дали да предупреди Хари или, подобно на Нелсън, да си затвори очите. Но ако Хари откриеше, че „Мейпъл Лийф“ се е озовал на гробището, и я попиташе дали е знаела, тя нямаше да е в състояние да го излъже.
— Сигурна съм, че мистър Гибсън ще се върне след няколко минути, мисис Клифтън.
— Не се безпокойте, не е важно. Все пак ще го помолите ли да се отбие при мен, когато има път през офиса?
— Мога ли да му кажа по какъв повод?
— Той ще се сети.
Влакът вече наближаваше Труро. Карин гледаше през прозореца. Мислите ѝ бяха другаде — опитваше се да приеме смъртта на баронесата.
От няколко месеца не се бе виждала със Синтия и МИ6 не бяха направили опит да я сменят като неин надзорник. Дали не бяха изгубили интерес към нея? От известно време Синтия не ѝ бе давала нищо съществено за Пенгели и срещите им на чай бяха ставали все по-редки.
Пенгели беше загатнал, че очаква в близко бъдеще да се върне в Москва. За нея това бъдеще не можеше да е достатъчно близко. Беше ѝ противно да лъже Джайлс, единствения човек, когото обичаше, и ѝ бе дошло до гуша да пътува до Корнуол под предлог, че гостува на баща си. Пенгели не ѝ беше баща, а пастрок. Тя го ненавиждаше и единственото ѝ намерения бе да го използва да ѝ помогне да избяга от режим, който мразеше, за да бъде с мъжа, в когото се беше влюбила. С мъжа, който бе станал неин любовник, съпруг и най-близък приятел.
Мразеше, че не може да каже на Джайлс истинската причина да пие толкова често чай с баронесата в Камарата на лордовете. След смъртта на Синтия вече нямаше нужда да лъже. Но когато Джайлс научеше истината, дали щеше да повярва, че е избягала от тиранията на Източен Берлин само защото е искала да бъде с него? Не беше ли прекалила с лъжите?
Докато влакът влизаше в Труро, Карин се замоли това да е за последен път.
— Доколкото разбирам — каза адвокатът на Слоун — защитата ви се гради на твърдението, че сте нямали представа, че парите са фалшиви. Намерили сте ги в сейфа на компанията в централния офис на „Мелър Травъл“ в Бристол и естествено сте приели, че са напълно законно платежно средство.
— Това, мистър Уедърил, е не само защитата ми, а по една случайност и самата истина.
Уедърил погледна обвинителния акт.
— Вярно ли е също, че по-рано сутринта, когато сте били арестуван, сте купили три ризи от „Хилдич енд Кий“ на Джърмин Стрийт на цена осемнайсет паунда и сте платили с четири фалшиви банкноти от по пет паунда? А след това сте взели такси до Падингтън и сте платили отново с фалшива банкнота от пет паунда и сте купили двупосочен билет до Бристол с още три фалшиви банкноти?
— Всички бяха от една и съща пачка — каза Слоун.
— Онази, която намерих в сейфа в кабинета на Мелър.
— Второто обвинение — спокойно продължи Уедърил — е свързано с незаконно притежание на още седем хиляди триста и двайсет паунда, открити в сейф в апартамента ви в Мейфеър, за които също сте знаели, че са фалшиви.
— Това е нелепо — каза Слоун. — Нямах представа, че са фалшиви, когато ги намерих в сейфа на Мелър.
— За съжаление сте ги прехвърлили от офиса на Мелър в Бристол в апартамента си в Лондон.
— Преместих ги, за да ги пазя. Нали не очаквате да пътувам до Бристол всеки път, когато ми трябват дребни, за да въртя бизнеса на Мелър.
— Съществува и проблемът с двете писмени показания, взети от полицията — каза Уедърил. — Едното от някоя си мис Анджела Касъл, а другото от самия мистър Мелър.
— Доказан и осъден престъпник.
— Тогава да започнем с неговите показания. Той твърди, че в сейфа му в Бристол никога не е имало повече от хиляда паунда в брой.
— Лъже.
— Според показанията на мис Касъл всяко тримесечие Мелър е изтеглял по хиляда паунда в брой от сметката на компанията за лични цели.