— Ясно е, че го прикрива.
— Банката на Мелър, „Нат Уест“ на Куин Стрийт в Бристол — продължи Уедърил, — е предоставила на полицията копия на всички негови фирмени и лични сметки през последните пет години. Те потвърждават, че нито той, нито компанията са изтегляли повече от хиляда паунда в брой на всяко тримесечие.
— Това е нагласено — каза Слоун.
- Има още едно обвинение — каза Уедърил, — че вие в продължение на няколко години сте работили заедно с мистър Роналд Бойл, известен фалшификатор. Мистър Бойл подписа клетвена декларация, в която твърди, че редовно сте се срещали с него в заведението "Кингс Армс“ в Сохо, където сте обменяли хиляда редовни паунда срещу десет хиляди във фалшиви банкноти.
Слоун се усмихна за първи път от началото на срещата. „Ако се беше отказал, докато имаше преднина, Дезмънд, щеше да ме пратиш за десет години зад решетките — помисли си той. — Но не успя да се стърпиш да не сложиш повече яйца в пудинга, нали?“
Когато официалният куриер му връчи бележка Джайлс дремеше. Той я разгъна, прочете я и моментално се разсъни: „Моля, спешно се свържете със секретаря на кабинета“.
Джайлс не си спомняше кога за последно сър Алън го бе молил да му се обажда на № 10, при това спешно.
Не стана незабавно — трябваше да спази неписаното правило на Камарата да не напуска, докато някой колега държи реч. Но веднага щом лорд Барнет приключи с обясняването на предложената формула за Шотландия и се върна на мястото си, Джайле се измъкна от залата и тръгна към най-близкия телефон.
— Даунинг Стрийт десет.
— Сър Алън Редмейн.
— Кой го търси, моля?
— Джайлс Барингтън.
Следващият глас, който чу, не можеше да се сбърка.
— Джайлс — никога досега не го беше наричал Джайлс, — можете ли да дойдете незабавно на номер десет?
Адвокатът на Слоун предприе бързи действия и полицията не можеше да отхвърли искането му.
За очната ставка бяха избрани петима мъже. Всички бяха приблизително на възрастта на Слоун и всички носеха характерни за Сити костюми, бели ризи и вратовръзки на райета. Както посочи мистър Уедърил на разследващия полицай, ако клиентът му наистина е посещавал на няколко пъти „Кингс Армс“ да разменя истински банкноти срещу фалшиви, за мистър Бойл няма да представлява трудност да посочи съучастника си в групата.
Час по-късно Слоун беше освободен и всички обвинения срещу него бяха снети. Бойл, който нямаше желание да се връща във Форд и да се изправя пред Мелър, стана свидетел на обвинението, призна за нагласения номер и бе пратен в затвора Белмарш в очакване на обвинения във фалшифициране, даване на неверни показания и възпрепятстване на правосъдието.
Месец по-късно Дезмънд Мелър се яви пред комисията за предсрочно освобождаване с молба присъдата му да бъде намалена наполовина за добро поведение. Беше му отказано и му казаха, че не само ще излежи пълната си присъда, но и че прокуратурата подготвя нови обвинения срещу него.
Когато беше отново разпитан от полицията, Слоун с радост даде още показания срещу Мелър.
— Желаете ли да добавите още нещо към показанията си? — попита разследващият полицай.
— Само едно — отвърна Слоун. — Проучете каква роля е изиграла лейди Вирджиния Фенуик във всичко това. Имам чувството, че мистър Бойл би могъл да ви помогне.
— Мистър Мелър на трета линия — каза Рейчъл.
— Кажи му да върви по дяволите — отвърна Себастиан.
— Каза, че разполага само с три минути.
— Добре, свържи ме — с неохота рече Себ, макар че му бе любопитно да разбере какво би могъл да иска този проклетник.
— Добро утро, мистър Клифтън. Много почтено от ваша страна да приемете обаждането, като се има предвид всичко. Не разполагам с много време, затова: ще говоря по същество. Какво ще кажете да ми дойдете на свиждане във Форд в неделя? Бих искал да обсъдя с вас нещо, което може да е от полза и за двама ни.
— Какво имам да обсъждам с вас? — отвърна Себастиан, като едва успя да се овладее. Канеше се да тресне слушалката, когато Мелър каза:
— Ейдриън Слоун.
Себастиан се поколеба за момент, после отвори гpaфика си.
— Тази неделя не става, защото е рожденият ден на дъщеря ми. Но следващата неделя съм свободен.
— Дотогава ще е късно — каза Мелър без повече обяснения.
Себ отново се поколеба.
— Кога са часовете за свиждане? — попита най-сетне, но връзката беше прекъснала.
— От колко години работиш за компанията, Франк? — попита Ема.
— Близо четирийсет, мадам. При баща ви и при дядо ви преди него.