— Защо? — попита Ема.
— Защото не пасва на представата му за мен и не съм сигурна, че ще повярва.
— Иска ми се да можех да му го кажа. Точно сега е в доста тежък период.
— Не се безпокойте, скоро ще се върне в едната или в другата камара. В кръвта му е. Ами вие? Замисляли ли сте се дали да не влезете в политиката, мисис Клифтън? Имате всички изгледи за успех.
— За нищо на света — категорично отвърна Ема. — бих издържала на напрежението.
— Издържахте го доста добре по време на делото и подозирам, че напрежението не ви безпокои, когато ви се налага да се изправите пред останалите директори.
— Онова напрежение е различно — каза Ема. — Пък и…
— Извинете, че ви прекъсвам, госпожо министър — намеси се някакъв развълнуван сътрудник, — но кандидатът май попадна в беда.
Мисис Тачър се обърна и видя някаква възрастна жена да сочи обвинително с пръст кандидата на торите.
— Не е попаднал в беда. Дамата сигурно помни, че точно на онова място падна немска бомба — ето това означава да попаднеш в беда. — Обърна се отново към Ема. — Ще трябва да ви оставя, мисис Клифтън, но се надявам да се видим отново, може би при по-спокойни обстоятелства.
— Госпожо министър?
— Да, да, идвам — каза мисис Тачър. — Щом не може да се справи с една стара жена, без да е нужно да го държа за ръчичка, как ще се справи с лаещата опозиция в Парламента? — добави тя и забързано се отдалечи.
Ема се усмихна и пресече улицата, за да се върне при брат си, който казваше на някакъв мъж с военна осанка приемлива версия защо не се кандидатира за изборите.
— Е, какво мислиш за нея? — попита Джайлс, след като се освободи.
— Забележителна — отвърна Ема. — Направо забележителна.
— Така е — рече Джайлс. — Само никога не ѝ казвай, че съм го казал.
*
Обаждането дойде в най-неочаквания момент. Джайлс запали нощната лампа, видя, че още няма пет сутринта, и се зачуди кой ли може да му звъни по никое време.
— Съжалявам, че ти звъня толкова рано, Джайлс, но не бих могъл да проведа този разговор от кабинета си.
— Разбирам — каза Джайлс, който моментално се беше разсънил.
— Ако успееш да дойдеш в Берлин на двайсет и втори май, може би ще успея да ти доставя пратката — каза Валтер.
— Чудесна новина.
— Но не и без значителен риск, защото ще са нужни малко късмет и много кураж от страна на две млади жени.
Джайлс спусна крака на пода, седна на ръба на леглото и внимателно изслуша какво очаква от него външният министър на Западна Германия. Когато Валтер приключи, навън вече не бе тъмно.
Джайлс набра отново номера с надеждата, че ще се свърже. Този път му отговориха веднага.
— Добро утро, Джон.
— Добро утро, сър Джайлс — каза Пенгели, който веднага позна гласа му.
Джайлс се запита колко ли време ще мине преди Пенгели да зареже титлата.
— Джон, преди да се свържа със съответния отдел на Вътрешно министерство, трябва да знам дали Карин някога е кандидатствала за британски паспорт.
— Да… или поне аз го направих от нейно име, когато още си мислеше за Оксфорд — каза Пенгели.
— Нали няма да ми кажеш, че е заключен някъде в Източен Берлин?
— Не, взех го лично и възнамерявах да го занеса, когато се върна в Източна Германия, но това, естествено, така и не стана. Беше преди години и един Бог знае къде е сега. Дори да го намеря, срокът му сигурно вече е изтекъл.
— Ако го намерите, Джон, има вероятност да видите дъщеря си доста по-скоро, отколкото очаквате.
Макар че Гриф Хаскинс беше поканил Джайлс да участва в преброяването на бюлетините в Градския съвет, той просто не можеше да го направи. След като беше трамбовал по улиците с кандидата през последните четири седмици, бе участвал в безброй публични срещи и дори бе доставил предизборни листовки в Удбайн, точно в десет на 20 май, четвъртък, Джайлс стисна ръката на Боб Филдинг, пожела му късмет и потегли направо за Барингтън Хол.
Щом се прибра, си наля голяма чаша уиски и взе гореща вана. Заспа минути след като легна в леглото. Събуди се малко след шест — за първи път през последния месец бе спал осем часа. Стана, отиде в банята и сложи на лицето си студена мокра кърпа, после облече халат, обу пантофите, си и слезе долу.
Черният лабрадор влезе в салона, размахвайки опашка, явно сметнал, че е време за сутрешната разходка. Защо иначе господарят ще става толкова рано?
— Седни! — нареди Джайлс и Стария Джак седна до него, а опашката му заудря по килима.
Джайлс включи радиото и се настани в удобното кресло, за да чуе сутрешните новини. Премиерът беше в Париж да разговаря с френския президент за евентуалното влизане на Великобритания в Европейската икономическа общност. При нормални обстоятелства Джайлс пръв би признал историческото значение на подобна среща, но не и точно сега. Единственото, което искаше да научи, бе резултатът от частичните избори в Бристол.