— Мистър Хийт вечеря с президента Помпиду в Елисейския дворец и макар да няма официално комюнике, вече е ясно, че след като генерал Дьо Гол вече не е силен политически фактор, на кандидатстването на Великобритания най-сетне се гледа сериозно.
— Давай нататък — подкани го Джайлс. Говорителят сякаш го чу и продължи с Тед Хийт, но се върна в Англия.
— Нов удар за торите, които снощи изгубиха частичните избори в Бристол — заяви той. — Мястото се опразни след смъртта на майор Алекс Фишър, който бе депутат от консерваторите. За последни новини включваме нашия кореспондент от Бристол.
— Малко след полунощ кандидатът на лейбъристите Боб Филдинг бе обявен за победител в частичните избори в Бристолското пристанище с мнозинство от три хиляди сто двайсет и седем гласа, което означава спад с единайсет процента за консерваторите в полза на лейбъристите.
Джайлс подскочи във въздуха и кучето замаха опашка още по-енергично.
— Макар активността да бе ниска, това бе голяма победа за трийсет и две годишния мистър Филдинг, който ще бъде един от най-младите представители в Камарата на общините. Ето какво каза той след обявяването на резултата: „На първо място искам да благодаря на избирателната комисия за отличната работа…"
Телефонът на масичката до него зазвъня. Джайлс изруга, изключи радиото и вдигна; мислеше си, че е Гриф Хаскинс, който нямаше как да си е лягал тази нощ.
— Добро утро, Джайлс, обажда се Валтер Шел…
10
Джайлс така и не мигна през нощта преди заминаването за Берлин. Стана много преди изгрев слънце, не си направи труда да закуси и взе такси от дома си на Смит Скуеър до „Хийтроу“ часове преди самолетът му да излети. Първите сутрешни полети бяха почти единствените, които гарантирано не закъсняваха. Той взе броя на „Гардиан“ в чакалнята за първа класа, но прегледа само първата страница, докато пиеше чаша чисто кафе и премисляше отново и отново плана на Валтер. В него имаше една фундаментална слабост, която той бе описал като необходим риск.
Качи се сред първите в самолета и макар да излетяха навреме, поглеждаше часовника си на всеки няколко минути. Кацна в Берлин в 9:45 и тъй като нямаше багаж, двайсет минути по-късно седеше на задната седалка на поредното такси.
— Чекпойнт Чарли — каза той на шофьора, който го изгледа особено, преди да се включи в сутрешния трафик в посока към града.
Малко след като минаха занемарената Бранденбургска врата, Джайлс забеляза белия автобус „Мерцедес“, за който Валтер му бе казал да се оглежда. Тъй като не искаше да се качва пръв, Джайлс каза на шофьора да спре на около двеста метра от пропускателния пункт. Плати и тръгна да се разхожда като някакъв турист — не че имаше много забележителности за гледане освен покритата с графити стена. Насочи се към автобуса едва след като видя, че някои от делегатите вече се качват в него.
Нареди се на опашката от чуждестранни особи и политически журналисти от цяла Европа, дошли да присъстват на официалния обяд и да чуят речта на Ерих Хонекер, новия генерален секретар на Германската единна социалистическа партия. Още се чудеше дали няма отново да му попречат да пресече границата и да го оставят без друг избор освен да се качи на следващия самолет до „Хийтроу“. Но Валтер го бе уверил, че тъй като представлява Лейбъристката партия и е бивш външен министър, ще бъде посрещнат радушно от домакините. Източногерманският режим, обясни Валтер, не бил в състояние да започне смислен диалог със сегашното консервативно правителство и отчаяно търсел начин да установи ползотворни връзки с лейбъристите, особено предвид голямата вероятност те скоро да се върнат на власт. Когато стигна началото на опашката, Джайлс подаде паспорта си на служителя, който го прегледа отгоре-отгоре и го пусна да се качи. Първото препятствие беше преодоляно.
Докато вървеше по пътеката, Джайлс забеляза млада жена в задната част на автобуса — седеше сама и гледаше през прозореца. Нямаше нужда да проверява номера на седалката.
— Здравейте — каза той.
Тя вдигна очи и се усмихна. Джайлс не знаеше името ѝ и може би така беше по-добре. Знаеше само, че тя говори свободно английски, по професия е преводачка, горе-долу на възрастта на Карин и че ще носи същите дрехи като нейните. Но имаше едно нещо, което Валтер не бе обяснил. Защо беше склонна да поеме такъв риск?