Джайлс погледна другите делегати. Не разпозна никого и със задоволство видя, че никой не проявява абсолютно никакъв интерес към него. Седна до непознатата, пъхна ръка във вътрешния си джоб в вади паспорта на Карин. Липсваше едно нещо и щеше да остане в портфейла му, докато не потегли обратно. Джайлс се наведе напред да закрие младата жена, докато тя се наведе и извади от чантата си малка квадратна снимка и тубичка лепило. Бързо свърши работата с подмяната — личеше си, че е репетирала неведнъж.
След като младата жена прибра паспорта в чантата си, Джайлс се вгледа по-внимателно в нея. Веднага ставаше ясно защо Валтер я е избрал. Беше приблизително на възрастта на Карин и имаше нейната фигура, може би с няколко килограма повече, но почти толкова висока, със същите тъмни очи и кестенява коса със същата прическа като на Карин. Очевидно почти нищо не беше оставено на случайността.
Джайлс отново си погледна часовника. Почти беше време да потеглят. Шофьорът преброи пътниците си. Бяха двама по-малко.
— Ще им дам още пет минути — каза той. Джайлс погледна през прозореца и видя две фигури да тичат към автобуса. Разпозна единия от тях като бивш италиански министър, макар че не можеше да си спомни името му. Но пък, от друга страна, бившите италиански министри бяха в изобилие.
— Mi dispiace — каза мъжът, докато се качваше.
След като двамата закъснели се настаниха, вратата се затвори с тихо съскане и автобусът потегли със скоростта на пешеходец към пропускателния пункт.
Шофьорът спря пред бариера на червени и бели ивици. Вратата се отвори и двама елегантно облечени американски военни полицаи се качиха в автобуса. Внимателно провериха всеки паспорт, за да са сигурни, че временните визи са валидни. След като приключиха, единият им пожела приятен ден, без изобщо да си дава вид, че наистина го мисли.
Автобусът така и не мина на втора скорост, докато пъплеше през останалите триста метра към източногерманския пункт, където отново спря. Този път се качиха трима офицери с тъмнозелени униформи, кожени ботуши до коляното и кепета. Не се усмихваха.
Този път проверката се проточи. Офицерите оглеждаха внимателно всеки паспорт, проверяваха дали датите и печатите на визите са наред и накрая единият от тях слагаше чавка срещу името в бележника си и продължаваше със следващия пътник. Джайлс не показа никакви емоции, когато единият от офицерите поиска паспорта и визата му, прегледа ги внимателно и сложи чавка срещу името Барингтън. Забави се доста повече с паспорта на Карин, след което ѝ зададе няколко въпроса. Джайлс не разбираше нито дума и безпокойството му растеше, докато най-сетне до името Карин Пенгели също се появи чавка. Джайлс запази мълчание, докато тримата офицери не слязоха, вратата се затвори и автобусът премина широката жълта линия, показваща, че са пресекли границата.
— Добре дошли в Източен Берлин — каза шофьорът, без да подозира за иронията в думите си.
Джайлс погледна нагоре към високите тухлени кули с въоръжени граничари, които наблюдаваха грубата бетонна стена, коронована с бодлива тел. Изпита съжаление към затворените зад нея жители.
— Какво ви питаше? — поинтересува се той.
— Искаше да знае къде съм живяла в Англия.
— И какво му казахте?
— В Парсънс Грийн.
— Защо Парсънс Грийн?
— Там имах упражнения, докато учех английски в Лондонския университет. И той явно си помисли, че съм ваша любовница, защото името на жена ви все още фигурира в паспорта ви като най-близък роднина. За щастие, да си нечия любовница не е престъпление в Източна Германия. Е, поне все още.
— Кой би завел любовница в Източен Берлин?
— Само човек, който се опитва да измъкне друга от него.
Джайлс се поколеба преди да зададе следващия си въпрос.
— Да преговорим ли детайлите за това какво ще стане след като стигнем хотела?
— He е нужно — отвърна тя. — Срещнах се с Карин преди няколко дни, когато министърът водеше двустранни преговори, така че трябва само да си седите на мястото по време на обяда, да се постараете всички да си помислят, че се наслаждавате на храната, и да ръкопляскате на речта на генералния секретар. Ние ще се погрижим за останалото.
— Но… — започна Джайлс.
— Никакво но — отсече тя. — По-добре е да не знаете нищо за мен.
На Джайлс му се искаше да я попита какво друго знае тя за Карин, но реши, че това вероятно също е verbotеn. Макар че му беше любопитно защо…
— Не мога да ви кажа колко оценявам това, което правите за мен и Карин — прошепна Джайлс.