— Не го правя нито за вас, нито за нея — прозаично отвърна тя. Правя го за баща си, кой го беше застрелян, докато се опитваше да прескочи стената три дни след построяваното ѝ.
— Много съжалявам — рече Джайлс. — Да се надяваме, че един ден тя ще рухне — добави, докато гледаше назад към сивото бетонно чудовище» — И че разумът ще се завърне.
— Не и докато съм жива — отвърна тя със същия безстрастен глас, докато автобусът пътуваше бавно към центъра на града.
Най-сетне спряха пред хотел „Аддон", но мина известно време преди да им позволят да слязат. Когато вратата най-после сс отвори, бяха свалени от автобуса от високи униформени полицаи с ръмжащи немски овчарки, държани на къси каишки. Делегатите останаха обградени от тях, докато не стигнаха до залата, където бяха пуснати, сякаш ги вкарваха в голяма кошара. Такава беше източногерманската идея да се чувстваш като у дома си.
Джайлс погледна плана на местата, изложен на дъска до двойната врата. Сър Джайлс Барингтън и преводачката му бяха на маса 43 в дъното на залата, където нямаше да привличат внимание, както бе обяснил Валтер, Той и спътницата му намериха местата си и седнаха Джайлс се опита — отначало тактично, а после по-грубо да научи името ѝ и с какво се занимава, но отново удари на камък. Ясно беше, че самоличността ѝ ще си остане в тайна, така че той се примири и заговори за Лондон и театъра, на което тя реагира по-отзивчиво, докато в един момент някои от хорала около тях станаха н започнаха да ръкопляскат — някои по-силно от другите.
Джайлс стана и видя дребната фигура на другаря Хонекер да влиза в залата, заобиколена от дузина телохранители, които така се извисяваха около него, че той се показваше само от време на време. Джайлс се присъедини към аплодисментите, тъй като не искаше да привлича внимание върху себе си. Генералният секретар тръгна към първата маса и докато изкачваше стъпалата на подиума, Джайлс зърна Валтер, който ръкопляскаше със същия ентусиазъм като него.
Западногерманският външен министър седеше само през едно място от генералния секретар и на Джайлс не му беше трудно да се досети, че човекът между двамата би трябвало да е руският колега на Валтер, защото той ръкопляскаше най-въодушевено от всички на челната маса.
Когато всички в залата най-сетне седнаха, Джайлс видя за първи път Карин. Тя седеше зад двамата външни министри. Веднага си спомни защо бе така запленен от нея. През цялото време хвърляше погледи към нея, но тя нито веднъж не отвърна със същото.
Обядът се състоеше от три блюда, които се точеха безкрайно и не ставаха за ядене — копривена супа, варено телешко с кисело зеле и накрая твърд като тухла пудинг с глазура, който всеки уважаващ себе си ученик не би докоснал. Спътницата му започна да задава въпроси, явно за да го накара да престане да зяпа Карин. Попита го какви мюзикъли вървят в Лондон Той не знаеше. Гледал ли е „О! Калкута!“? Не. Какво показват в галерия „Тейт“? Нямаше представа. Тя дори го попита дали се е срещал с принц Чарлз.
— Да, но само за кратко.
— Коя е щастливката, за която ще се ожени?
— Нямам представа, но ще трябва да е някоя, ползваща се с одобрението на кралицата.
Продължиха да бъбрят, но тя нито веднъж не спомена Карин, нито го попита как са се запознали.
Накрая започнаха да отсервират пудинга — беше останал достатъчно, за да нахрани пет хиляди души. Кметът на Източен Берлин, който бе домакин, бавно стана от мястото си и почука по микрофона. Изчака, докато в залата настъпи пълна тишина, след което обяви на три езика, че преди обръщението на генералния секретар на Германската единна социалистическа партия ще има десетминутна почивка.
— Успех — прошепна тя и изчезна преди Джайлс да има възможност да ѝ благодари. Той я гледаше как изчезва в тълпата, без да е сигурен какво ще последва. Трябваше да се вкопчи в облегалките на стола си, за да престане да трепери.
Десетте минути му се сториха цяла вечност. И тогава я видя да върви между масите към него. Беше облечена със същия тъмен костюм като предишната му спътница, със същия червен шал и черни обувки на високи токчета, но с това приликата свършваше. Карин седна до него, но не каза нищо. Навремето му беше казала, че преводачите не водят истински разговори.
На Джайлс ужасно му се искаше да я вземе в обятията си, да почувства топлината на тялото ѝ, нежното ѝ докосване, уханието на парфюма ѝ, но тя си оставаше професионално дистанцирана и не издаваше нищо, което би издало, че помежду им има някакви чувства.
След като всички се върнаха по местата си и сервираха кафето, кметът стана за втори път и трябваше да чукне само веднъж по микрофона, за да въдвори тишина.