— За мен като ваш домакин е привилегия да ви представя днешния говорител, един от най-великите държавници на света, човек, който еднолично… — Когато двайсет минути по-късно кметът най-сетне си седна, на Джайлс му оставаше само да се чуди колко ли дълго ще се проточи речта на генералния секретар.
Хонекер започна, като благодари на всички делегати и изтъкнати журналисти, дошли от целия свят да чуят речта му.
— Това не е причината аз да съм тук — промърмори Джайлс.
Карин подмина коментара му и добросъвестно продължи да превежда думите на генералния секретар.
— За мен е удоволствие да ви посрещна с добре дошли в Източна Германия — каза тя, — мерило за цивилизацията и еталон на всички онези държави, които се стремят да ни подражават.
— Искам да те докосна — прошепна Джайлс.
— Горд съм да обявя, че в Източна Германия се радваме на пълна заетост — каза Карин. Неколцина стратегически разположени из залата апаратчици за-ръкопляскаха, което позволи на генералния секретар да направи пауза и да обърне страницата на дебелата си реч.
— За толкова много неща искам да поговорим, но разбирам, че ще трябва да изчакам.
— И по-конкретно, селскостопанската ни програма е пример за това как да използваме земята в полза на най-нуждаещите се.
— Престанете да ме зяпате и се съсредоточете върху думите на лидера, сър Джайлс — прошепна Карин.
Джайлс с неохота насочи вниманието си обратно към Хонекер и се опита да се престори на погълнат от речта му.
— Западът може само да завижда на болниците ни, а лекарите и медицинските ни сестри са най-висококвалифицираните в целия свят — каза Карин.
Джайлс се обърна за момент и бе възнаграден с:
— Позволете сега да продължа с тежката промишленост и вдъхновяващата работа на първокласните ни инженери в строителството на нови домове, заводи, мостове, пътища…
— Да не говорим за стените — вметна Джайлс.
— Внимавайте, сър Джайлс. Трябва да приемете, че всеки в тази зала е шпионин.
Джайлс знаеше, че тя е права. Маските трябваше да останат на мястото си докато не пресекат границата и не стигнат свободата на Запада.
— Комунистическият идеал се възприема от милиони другари по целия свят — в Куба, Аржентина, Франция и дори във Великобритания, където членовете на комунистическата партия са се удвоили през изминалата година.
Джайлс се присъедини към дирижираните аплодисменти, макар да си личеше, че са два пъти по-слаби отпреди.
Когато вече не можеше да издържа, се обърна уж отегчено към Карин и бе възнаграден със строг поглед, който го накара да остане на мястото си още петнайсет минути.
— Нашата военна мощ, подкрепяна от Майка Русия, няма равна на себе си и ни позволява да се изправим срещу всяко предизвикателство…
Джайлс си мислеше, че ще избухне, при това не в аплодисменти. Колко още щеше да продължи тази глупост и колко от присъстващите се бяха хванали на нея? Мина час и половина, когато Хонекер най-сетне си седна след реч, която според Джайлс спокойно можеше да съперничи на „Пръстена на нибелунга“ на Вагнер, но без оперните качества.
Това, за което не беше подготвен, бяха петнайсетминутните овации след речта на Хонекер, поддържани от неколцината апаратчици и подлизурковци, които вероятно се бяха наслаждавали на пудинга и глазурата. Накрая генералният секретар слезе от сцената, но бе задържан отново и отново от ентусиазирани делегати, които напираха да стиснат ръката му. Аплодисментите продължиха и след като той напусна залата.
— Каква забележителна реч — каза бившият италиански министър, чието име Джайлс не можеше да си спомни.
— Определено — рече Джайлс и се ухили на Карин, която го изгледа намръщено. Джайлс забеляза, че италианецът се вглежда в него. — Забележително постижение на ораторското изкуство — добави той, — но трябва да я прочета внимателно, за да съм сигурен, че не съм изпуснал някой ключов момент.
В ръцете му моментално беше напъхано копие от речта на Хонекер и това само напомни на Джайлс колко бдителен трябва да бъде. Забележката му явно задоволи италианеца, чието внимание бе отвлечено от друг делегат, който отиде при него и го сграбчи в мечешка прегръдка с думите: „Как си, Джан Лучо?“
— И сега какво? — прошепна Джайлс.
— Чакаме да ни изпратят до автобуса. Но е важно да продължиш да се правиш на впечатлен от речта, така че бъди така добър да продължаваш да хвалиш домакините.